Решението на Германия да разположи постоянна сила от 5000 войници в Литва е изключително важно, защото сигнализира за началото на следващата фаза на нова геополитическа ера.

Един от най-фундаменталните въпроси на тази ера е до каква степен САЩ ще ограничат военното и финансовото си участие в глобалната система. За тази цел Вашингтон поиска от Европа да поеме основната отговорност за собствената си сигурност и направи първите опити да преобразува международния икономически ред, който съществуваше от Втората световна война насам, за да улесни промяната. Чакахме да видим как ще реагира Европа.

Разполагането на германски войски е първият отговор. Размерът на разположените войски не е предназначен да устои на пълна руска атака, разбира се, но има за цел да предизвика масивна реакция в Европа и да внуши чувство на предпазливост в Русия. След като Германия пое конкретен военен ангажимент в Европа, въпросът сега е дали разполагането на войски е първото от много европейски действия или просто единичен акт. Както вече споменах, Европа е просто името на континента, суша, малко по-голяма от континенталната част на САЩ, състояща се от 44 суверенни държави. Координиран европейски отговор означава едно, а 44 индивидуални отговора означават съвсем друго. По същия начин ще бъде важно да се види не как реагира НАТО като цяло, а как реагират Обединеното кралство, Германия, Франция и Полша – най-силните и най-важни от географска гледна точка членове на алианса. Макар да остава малко вероятно те да разположат постоянно военни сили, които да блокират руска атака на запад, войната в Украйна направи тази перспектива възможна.

Но дори и действието на Германия да е било изолирано, то представлява ключова промяна в Европа. Тя е била държава парий (отхвърлена от международната общност), макар и в намаляваща степен, от Втората световна война – може би дори от Първата световна война. Тя е започнала военни действия и в двете войни, срещу страни, които сега са членове на НАТО, срещу страни, които сега са извън алианса, и, което е най-важно, срещу Съветския съюз. Тя излезе от Втората световна война не като суверенна нация, а като разделена територия, окупирана както от Запада, така и от Съветския съюз до 90-те години. След обединението си тя бързо се превърна в икономическия център на континента. И макар че икономическото ѝ влияние я прави първа сред равните в ЕС, тя внимава да не демонстрира военна сила. Европа има дълга памет и в продължение на векове историята ѝ е била история на война на всеки срещу всеки. Решението на Германия да разположи войски в Европа – което беше приветствано от САЩ, както и от други европейски страни – нарушава ангажимента ѝ към скромни амбиции за европейско лидерство. Просто казано, разполагането на войски в Литва може да предвещава завръщането на Германия като геополитическа сила. Ако Великобритания, Франция или Полша бяха поели военния ангажимент, вероятно нямаше да обърнем внимание. Но това направи Германия, така че сега Европа ще трябва да вземе предвид не само какво иска САЩ, но и с това, в какво може да се превърне Германия. Възможно е страхът от германската сила да е остарял, но подозирам, че не е така.

Междувременно трябва да се вземе предвид и руският въпрос. Решението да се изпратят войски в Литва беше добре обмислено от стратегическа гледна точка. Литва граничи с Латвия, Полша и Беларус, но няма граница с Русия или Украйна. В случай че, да речем, Русия предприеме бързи действия за окупиране на Украйна и след това си върне обратно държавите, които са били част от Съветския съюз, или предприеме действия за възстановяване на влиянието си в европейските сателити, които някога е окупирала, германската бронирана бригада, разположена постоянно в Литва, би повишила залога. Разбира се, една германска бригада няма да спре цялата мощ на руската армия, но атаката срещу Литва през Беларус ще повиши риска от намеса на НАТО, а оттам и на САЩ. Това е стратегическо място за разполагане на войски и за ясен сигнал към Русия относно рисковете, които носи експанзионизмът. В същото време нито Германия, нито Литва граничат с Украйна, така че Москва не може да разглежда това като военна заплаха за Украйна, нито може да заплаши Литва, без първо да разкрие намеренията си пред другите страни. Това дава време на НАТО, Европа и САЩ да реагират.

Германия може би е предоставила и план за европейска самоотбрана: разполагането на войски в предни позиции близо до, но не на руската граница, ще покаже, че действия извън Украйна ще дадат на европейските страни възможност да действат бързо, като същевременно ще предоставят на НАТО възможности за отговор. (Както съм казвал и преди, може да изглежда лудост да се мисли, че Русия би се осмелила да премине отвъд Украйна днес, но страните не правят дългосрочни стратегически планове, надявайки се на най-доброто.)

Решението на САЩ да се оттегли от европейската сигурност създаде криза на континента. За щастие на Европа, мерките на САЩ в тази насока досега са били само на думи; въпреки всичките си гръмки изявления, САЩ не са изтеглили войските си от НАТО и все още не са изяснили точния характер на коментарите си. Все пак, държавите си остават държави и като такива ще действат в свой интерес. Алианс като НАТО съществува само когато държавите виждат света по един и същи начин. Разполагането на войски от Германия може да принуди Европа да реши какво да прави – а да не се вземе решение също е решение. Шокът за Европа предизвика желаната реакция. Германия вероятно ще бъде последвана, но предвид историята е малко вероятно да ѝ бъде позволено да поеме лидерството. Европейците имат дълга памет. | БГНЕС

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“