Ильо Марков е роден в съседното на Кюстендил градче Берово някъде в началото на ХIХ век, като има различни сведения за неговата рождена дата. Според смъртния му акт тя е 1817 г. Ранните години от живота на бъдещия воевода са известни като „беровски период“. След това е пандурин в Рилския манастир. Връща се в родното си градче, където създава семейство – жена и три деца. Сблъсък с местната османо-турска администрация довежда до преминаването му в нелегалност.

Втори човек в легията на Раковски

Той става хайдутин някъде през 40-те години на ХIХ век. Поемайки по този път, той създава дружина, която през различните периоди ту нараства, ту намалява. По време на Кримската война (1853-1856 г.) тя е значителен боен отряд. Турската власт прилага различни тактики за неговото неутрализиране. По едно време той е гонен и преследван, но има и периоди, когато се опитват да го примамят чрез дипломация. По това време Ильо Марков дава клетва за вярност в църквата „Света Богородица“ в Кюстендил да се откаже от хайдутството. Той отново се завръща към легалния живот, но впоследствие предупреден, че ще бъде убит, отново става хайдутин.

През 1861 г. дядо Ильо е в легията на Георги Раковски. Това вече е периодът, в който Ильо Марков се превръща в основен фактор в освободителното движение, защото е вторият човек след Раковски. В Легията той не само е сред ръководството, но е и сред основните участници в сраженията през 1862 г., за да остане в Сърбия до 1877 г. или това е така нареченият „сръбски период“ в неговия живот. Дядо Ильо участват в Сръбско-турската война през 1876 г., където е ранен в гръб. Има сведения, че може би е ранен от сръбска страна. Бил е в постоянен конфликт със сръбските офицери.

Освободителят на Кюстендил

Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.), въпреки че воеводата още не се е излекувал, се включва като доброволец и ръководи чети в този нов конфликт, довел до освобождението на България. Той се движи в последните месеци с отряда на генерал Йосиф Гурко и достига до София и Кюстендил. Той е аванпостът на руската армия, достига до село Коньово, участва в първото освобождение на Кюстендил през януари 1878 г. и в последващото, след оттеглянето на руската армия, на 28-29 януари. Фактически градът е освободен от него с дейното участие на четници му.

Няма да видим Ильо Марков да си отдъхва. Два дни след освобождението той заминава със своя отряд от 40 души за Царевоселско, днешно Делчевско. В района на Беровско той открива Димитър Попгеоргиев Беровски, водач първо на Разловското, а след това и на Кресненско-Разложкото. Около 60 дни заедно те контролират този район, така нареченото „Пиянечко царство“ - една зона контролирана от българските хайдути през февруари-март 1878 г. Това е зона, в която руската армия не влиза, но и турската не смее да проникне. Това е едно харамийско царство.

Ильо воевода е изтеглен, отива в Сан-Стефано, награден е с руски орден и след това се прибира в Кюстендил. Градът се превръща в негово второ родно място. 20 години от живота му са свързани с Кюстендил от 1878 г. до 1898 г., когато умира.

145 г. от Кресненско-Разложката епопея

След злощастните решения на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 г. се разбира, че е сложен край на Санстефанския проект. Санстефанска България остава само на хартия. Харамиите, които са разположени в пограничната зона на вече създаващото се Княжество България са призвани да изпълнят своя революционен дълг. Призовава ги Охридският и Пловдивски митрополит Натанаил. Той идва в Кюстендил, среща се с воеводите и четниците. Събират се в двора на църквата „Свети Мина“ и след една обстойна дискусия стигат до решението да изберат Натанаил за свой ръководител. Той е политическият ръководител, главният воевода е Ильо Марков. Той участва и на срещата в Рилския манастир през септември 1878 г. Въпреки крехкото му здраве е един от участниците в Кресненско-Разложкото въстание. Все още не е излекуван от раните си в Сръбско-турската война.

Първоначалният замисъл е плацдармът на въстанието да бъде в източната част на Македония – Беровско, Царевоселско и Кривопаланско. Две авантюри провалят този замисъл. Това са проникването на четите на Адам Калмиков и Луис Войткевич – руски офицери, които се опитват да преминат границата при Деве баир и да влязат в Османската империя. Те са неуспешни, турската армия ги отразява. Но като плацдарм тези зони отпадат и по тази причина въстанието избухва в Кресна на 5 октомври 1878 г., а следващия месец и в Разлог. Там надигането, колкото и да е героично, не е продължително, с изключение на десния бряг на Струма, където сраженията продължават и до февруари-март 1879 г. Въстаническите зони са локализирани и турската армия успява да се справи с въстаниците, които се изтеглят. По-голямата част от тях са дислоцирани в Кюстендил и Босилеград, където е и щабът. В пет съседни села се разполагат четите - около 500-600 души. Те потеглят за Македония, като последният акорд на въстанието е през април-май 1879 г.

Ильо Марков си сътрудничи по време на въстанието със Стефан Стамболов и Никола Обретенов, двама от най-изтъкнатите дейци на Априлската епопея. След неговото приключване те си заминават, но той остава в Кюстендил, където купува имот и живее до смъртта си.

Ильо Марков – навеки в Кюстендил

Има три важни събития, които маркират неговия живот в града. Едното от тях е през 1880 г. , когато е убит единият от синовете му Никола в сражение с пограничния батальон. Това разочарова воеводата и той се оттегля от обществено-политическия живот.

Но Ильо Марков е български патриот. Когато се извършва Съединението и след това избухва Сръбско-българската война и воеводата научава, че сърбите са навлезли на територията на България, той нарежда: „Докарайте коня ми!“. Възсяда го и участва доброволческия отряд, който действа в района на Босилеградско и Кюстендилско. За благодарност сърбите отнемат отпусната му пенсия, която той си и заслужил, проливайки кръв за сърбите в битката при Калемегдан през 1862 г. Това не прави Ильо Марков по-малко патриот. Той плаща своя патриотичен данък като заема страната на своето Отечество.

Третият момент е през 1895 г., когато Кюстендил е основната зона, откъдето започват да проникват четите на Върховния македонски комитет. Тук идват Трайко Китанчев, Борис Сарафов и т.н. Имаме сведения, че къщата на Ильо Марков е щабът, където се събират неговите земляци от Пиянечкия край. Това е записано в документите.

На преклонна възраст той все още е много активен в освободителното движение. Имаме и полулегендарни сведения, че в дома му са идвали редица от дейците на ВМОРО, като Гоце Делчев, за да търсят съвети от стария воевода.

Ильо Марков умира в Кюстендил преди 125 години на 17 април 1898 г. и е погребан тук. Ильо воевода остава навеки в кюстендилската земя. /БГНЕС

---------------------

Доц. Ангел Джонев, Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Автор на изследването "История на Кюстендил". Неговият анализ е направен специално за БГНЕС. На 5 октомври 2023 г. се навършиха 145 г. от избухването на Кресненско-Разложкото въстание.