Почти половината от работниците, които използват изкуствен интелект (AI) в работата си, му нямат доверие. Голяма част от тях си помагат технологията всеки ден, въпреки че не се доверяват на резултатите му.

Изследователи от Университета в Мелбърн, Австралия, и глобалната консултантска фирма KPMG са проучили над 48 000 души в 47 страни от ноември до януари 2025 г. относно доверието, използването и отношението им към AI.

Проучването установи, че докато над две трети от анкетираните използват AI с известна регулярност, било то на работа, в училище или в свободното си време, само 46% са склонни да се доверят на тези системи.

Участниците бяха помолени да оценят доколко се доверяват на техническите възможности на AI системите, както и на тяхната безопасност, сигурност и етичност.

След това изследователите оцениха отговорите им по деветстепенна скала, за да определят доколко всеки от анкетираните се доверява на AI.

„Доверието е най-силният показател за приемането на AI", заяви Саманта Глоуд, управляващ директор в KPMG, пред „Евронюз“.

„Не смятаме, че някоя организация може да се движи по-бързо от скоростта на доверието“, добави тя.

Според авторите на проучването хората се затрудняват да повярват в способността на изкуствения интелект да бъде справедлив и да не причинява вреда.

Хората имат по-голямо доверие в техническите възможности на AI да предоставя точни и надеждни резултати и услуги.

Проучването също така установи, че 58% от анкетираните използват изкуствен интелект редовно в работата си, като 33% от тях го използват седмично или ежедневно.

Тези служители споделят, че това ги прави по-ефективни, дава им по-голям достъп до информация и им позволява да бъдат по-иновативни. В почти половината от случаите анкетираните отбелязват, че AI е увеличил дейностите, генериращи приходи.

Съществува се обаче за допълнителен риск за компаниите, чиито служители използват AI на работа, защото половината от анкетираните, които използват чатботове, казват, че ги използват въпреки че нарушават политиките на компанията.

„Хората се чувстват почти принудени, че ако не го използват, ще останат... зад конкурентите си“, каза Глоуд.

Глоуд посочи, че са чули примери, в които служители са признали, че качват чувствителна фирмена информация в безплатни публични инструменти като ChatGPT или че се правят фалшиви видеоклипове на висшето ръководство, което може да навреди на репутацията им или на компанията.

Служители също така представят работата на чатботовете с AI като своя собствена, като 57% казват, че са скрили факта, че са използвали AI в работата си.

Тези служители са го направили, без да оценят точността на съдържанието, което AI е генерирало за тях.

Други 56% казват, че правят грешки в работата си поради използването на AI без последваща проверка на фактите.

„За организации, които не разполагат с проучване за познанията за AI... [служителите] поемат нещата в свои ръце„, посочи изследователят.

Проучването също така установи, че половината от анкетираните служители не разбират изкуствения интелект и как се използва. Освен това само двама от всеки пет служители са посочили, че са получили обучение или образование, свързано с AI.

Един пример за това, което компаниите могат да направят, за да научат служителите си как да използват AI, е да създадат „рамка за надежден AI“, която включва 10 различни принципа, които трябва да се имат предвид при използването на технологията в работата им, обясни Глоуд.

Тя изрази надежда, че резултатите от проучването ще насърчат висшите мениджъри, технологичните компании и създателите на публични политики да предприемат действия.

„Имаме толкова много да спечелим от [AI], ако той се прилага от организациите и правителствата по отговорен начин“, заключи тя. | БГНЕС