Пловдив сменя облика си в средата на XIX век. Тогава започват да се носят градски облекла, привнесени от чужбина. Дамите започват да се обличат по последна мода от Виена и Париж. 

Това заяви в интервю за БГНЕС Грозделина Георгиева, уредник в Регионалния етнографски музей в Пловдив, който се намира в Стария град. 

С нея разговаряме за градския бит в Пловдив като един от първите модерни български градове и за това как от носия хората преминават към модерното европейско облекло. 

Грозделина Георгиева отбеляза, че в музея, който е представител на южната част на България, могат да се видят саичен тип облекла, които се водят едни от най-старите типове и изследователите ги търсят чак в скитско време. Тя обясни, че характерно за саичения тип носия е, че горното облекло е разделено по двете дължини, то се надява през ръцете, все едно се облича връхна дреха и се закопчава отпред. 

По-късно, добави уредникът на музея, се появява и сукманеното облекло, което се надява през главата, като сукманът, в зависимост от региона, може да бъде без ръкави, с къси или с дълги ръкави. 

А ризата, подчерта Георгиева, е задължителна за всеки тип носия. 

Сукманът в Родопите е с дълъг ръкав и там са го наричали вълненик, защото е правен от аба, заяви уредникът на музея и уточни, че това е продиктувано от хладното време, тъй като българинът и въобще човекът в миналото е бил практичен. „Как ще бъдеш със сукман без ръкави, когато си в Родопите и е постоянно хладно, а пък да не говорим, че вълната е най-добрият материал изолатор – запазва човешката топлина, но когато е топло не позволява външната да достигне до тялото, така че това са били едно много удобни дрехи“, поясни тя и допълни, че макар за съвременния човек тези дрехи да са доста тежки, то човекът в миналото е привикнал и по никакъв начин не са му пречили. 

Пловдив, по думите ѝ, е еклектичен град във всяко едно отношение. „Еклектичен на етноси, които живеят тук. Еклектичен е на облекла.  Еклектичен е на традиции, на нрави, на храна, на абсолютно всичко. Не можеш да кажеш това е типично пловдивско за миналото време, защото тук пристигат компривщенци, стрелчани, панагюрци, родопчани, пристигат от равнината, защото градът започва да ги привлича и всеки си идва със специфичното облекло в този голям град“, подчерта Георгиева. 

Уеднаквяването настъпва към средата на XIX век, защото Пловдив, освен, че привлича хората със своите възможности, той е кръстопътен град и е много важен за Османската империя и поради тази причина тук много бързо се развива градската култура. „Малко са такива градове, които още в Османската империя придобиват градски облик и нашият град е един от тях“, отбеляза уредникът на музея. 

Тогава започват да се носят градски облекла, привнесени от чужбина. „Има една интересна приказка, че мъжът е този, който донася градския стил и градско облекло, но много бързо жената го измества“, разказа Георгиева и отбеляза, че първоначално рекламите са уведомителни, но много бързо стават агресивни относно това какво е задължително да си купи една жена, за да стане по-красива, по-бяла, по-нагиздена, по-харесвана. 

Не са чужди на госпожиците помадите, червилата, парфюмите, изтъкна тя и обърна внимание, че розовото масло се е наричало течното злато. „Антон Папазов, един заможен карловец, бързо се ориентира и прави в Пловдив една фабричка за парфюми, сапуни, помади – всичко, с употребата на розовото масло и съответно намира много добър пазар“, разказа още Георгиева. 

С преминаването от традиционната към градската култура, отбеляза с носталгия тя, отмира и един много важен ритуал – традицията на лазаруването на момичетата. „Лазарки е ритуалът на инициация на момичето, когато е готово да премине от девойка в жена“, обясни уредникът на музея, като поясни, че този ритуал има много по-голяма дълбочина и посочи, че на този ден на девойката е слагала целия набор от накити, за да може, когато излезе да обикаля по къщите и да пее любовни песни, да се покаже пред всички в пълен блясък с облекло и да подчертае, че е готова за женитба. 

Пловдив сменя облика си в средата на XIX век и в богатите къщи, каквато е и Куюмджиевата къща, в която се помещава Етнографският музей, дамите започват да се обличат по последна мода от Виена и Париж. Тогава се налага и т.нар. стил алафранга – не само в облеклото, а и в облика на къщите, в маниерите на общуване на хората, в начина на посрещане в домовете. „Започват да приемат всички чужди неща, като да те поканят на следобеден чай или кафе, жените да запалят цигаре, да имат кутии с емфие или пък да се разходи пред стария свекър с дантелено бельо или с лека наметка, направена от брюкселска дантела и достатъчно изящна“, добави Георгиева и допълни, че отношенията между хората се променят, няма го вече това страхопочитание и донякъде йерархията се разрушава. 

Преминава се от цървула към кундура и от калпака към цилиндъра, така формулира тя тази промяна. 

Официалното облекло за мъжете става тъмното. „Винаги, когато отиваш на бал или на прием, трябва да си с цилиндър, с фрак, с редингот, с панталон, с бяла риза с висока яка, с папийонка или с някакво фишу“, уточни Георгиева. 

Докато дамското официално облекло е светло и е задължително рокля, а ежедневното облекло може да бъде в тъмните тонове и да бъде разделено на две – блуза с пола. 

Променят се и накитите към облеклото. Вместо пафти, жените започват да носят фини ажурни филигранови колани. Появяват се и брошките. 

„Дамата вече излиза с определен набор аксесоари, иначе се счита, че нивото ѝ е паднало“, каза още Георгиева. 

Чантичката е задължителна, като тя често е плетена от сребро. Дамата трябва да има и красив чадър, който да пази кожата ѝ от слънцето. Задължително е да има и ветрило, с което да си вее в горещините, както и фини обувки, с които да потропва. 

На въпроса можем ли да кажем, че още от тогава българинът се е стремил да бъде един истински европеец, Георгиева отговори: „Абсолютно, защото Каравелов отбелязва, че ако си на един бал във Виена и идеш в Стария Пловдив на бал, няма да различиш, че си на друго място. Роклите са същите, модата е същата. Рокли са се поръчвали от каталог директно. Много бързо модистките в Западна Европа усещат, че тук е празна пазарна ниша и бързо пристигат. Било е надпревара всяка по-богата жена, господарка на дадена къща, първа да си поръча рокля при модистката.“ 

Попитана бунтували ли са се по-възрастните от това, че българската народна носия се заменя с европейското модерно облекло, тя подчерта, че това е било абсолютно задължително и се случва и до ден-днешен. „Винаги старото поколение не харесва това, което идва, а особено при такива кардинални промени. Неслучайно младежите, когато са си идвали от чужбина и са се домъквали с костюмите, с фраковете и с бомбетата, толкова ги е било страх да не се изложат и да не ги корят, че са хващали гвардия от приятели и придружени под ръка са се разкарвали по улиците. А и оттам излиза приказката да отидеш да си избираш жена пред банята, защото тя е толкова напомадена и начервосана, че не се знае какво има отдолу“, каза още Георгиева. | БГНЕС