Горещи новини 
Това е денят, в който коалиционните партньори в Берлин ще изберат официално в Бундестага Фридрих Мерц за следващ канцлер на Германия.
Посланието към Европа: Германия вече има силата да предприеме смели политически ходове
След трипартийната коалиция на социалдемократическия канцлер Олаф Шолц, белязана от безпрецедентна пасивност на Германия в ЕС, някои от ключовите партньори на Берлин като Франция, Полша и Нидерландия изразиха задоволство от формирането на ново и по-решително правителство, което да се заеме с предизвикателствата пред сигурността и икономиката на Европа. Обещанието на Мерц, че Европа може „отново да разчитат на Германия“, беше аплодирано от много лидери на континента.
Мерц, заедно с ГСДП и Зелените, проправи пътя за големи разходи за отбрана и инфраструктура, като организира конституционна промяна на догмата за „дълговата спирачка“ или Schuldenbremse в Германия, твърдейки, че това ще позволи на страната да навакса с отдавна необходимите инвестиции. „Спирачката“ ограничаваше бюджетния дефицит до 0,35% от националния брутен вътрешен продукт (БВП) в нормални условия. В основата на предложенията на новата коалиция е специален фонд от 500 млрд. евро за ремонт на остаряващата инфраструктура на Германия, както и мощни инвестиции в армията.
„Предвид заплахите за свободата и мира на нашия континент, правилото за нашата отбрана сега трябва да бъде „с всички средства“, категоричен е Фридрих Мерц, цитиран от Би Би Си.
Германия е предоставила повече помощ на Украйна от всяка друга европейска държава, но нейните въоръжени сили са известни с хронично недофинансиране през последните две десетилетия. Правителство на Олаф Шолц създаде фонд от 100 млрд. евро след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., но по-голямата част от тези средства вече са разпределени. Едно е сигурно - те не стигат.
Германия ще трябва да намери допълнителни 30 млрд. евро годишно, само за да постигне настоящата цел на НАТО от 2% от БВП за отбрана, а експерти казват, че ще трябва да повиши целта си до близо 3%.
Бъдещият канцлер не губи време и даде ясно да се разбере, че в града има нов шериф, пише „Евронюз“. Доказателство номер едно: Украйна. В явен разрив с многократния отказ на Олаф Шолц, Мерц обяви, че ще обмисли изпращането на германски ракети с дълъг обсег „Таурус“ на Киев като част от по-широк европейски пакет за подкрепа.
Мерц подчерта, че Европа трябва да покаже сила пред руската агресия: „Не вярвам, че руският президент Владимир Путин ще отговори положително на каквито и да било признаци на слабост или предложения за мир. Той трябва да признае безсмислието на тази война“.
Новият канцлер каза, че ще направи това в координация с коалицията от съюзници Франция и Великобритания, които вече изпращат ракети „Скалп“ и „Storm Shadow“ в Украйна, като уточни, че тази стъпка „трябва да бъде координирана, а ако е координирана, Германия трябва да вземе участие в нея“.
Европейските съюзници приветстваха отвореността на Мерц към изпращането на оръжия, като нидерландският външен министър Каспар Велдкамп го нарече „важен сигнал за позицията на Европа в тази ситуация“. Полският му колега нарече инициативата „много добра“.
Във вътрешен план обаче, действащият министър на отбраната Борис Писториус (SPD), който ще запази поста си в новото правителство, се изказа резервирано по отношение на „Таурус“ наскоро на конференция в Хановер. Макар да има някои справедливи аргументи в подкрепа на доставката на ракетите, обясни той, има и „добри аргументи против“.
По отношение на миграционната политика и предоставянето на убежище, вторият приоритет в програмата на новия шериф, коалиционното споразумение повтаря много от позициите, които са се превърнали в основа на европейско равнище, включително съгласувани усилия за ускоряване на депортирането на мигрантите, чиито молби са били отхвърлени.
Коалицията се ангажира да използва „всички налични възможности“ за стартиране на „офанзива за връщане“, включително чрез използване на визовата, помощната и търговската политика, за да убеди държавите на произход да приемат обратно своите граждани, нещо, което Брюксел също проучва, макар че споразумението не подкрепя изрично спорната опция за изграждане на центрове за депортиране (т.нар. „центрове за връщане“) извън територията на ЕС.
Споразумението не подкрепя изрично спорната опция за изграждане на центрове за депортиране (т.нар. „центрове за връщане“) извън територията на ЕС, но говори за премахване на фактора „връзка“, който досега е пречел на изпращането на мигранти в страни, в които те никога не са стъпвали. В най-новото си законодателно предложение Европейската комисия премахна това условие, за да създаде правна основа за „центровете за връщане“.
Освен това коалицията призовава за максимално увеличаване на трансферите съгласно Регламента от Дъблин, който постановява, че първата страна на пристигане е отговорна за молбата за убежище. Това правило обаче често се заобикаля, тъй като мигрантите продължават пътуването си към други държави членки. Това предизвика напрежение между Германия и нейните съседи, най-вече Полша, където се проведоха протести срещу трансферите по Регламента от Дъблин.
Споразумението предвижда германските власти да поддържат временни контроли на всички сухопътни граници, докато Регламентът от Дъблин не бъде изцяло спазен, което на практика означава, че проверките ще бъдат постоянни. Обмисля се и възможността за експулсиране на нередовни мигранти на границата, въпреки че това може да се окаже спорно на практика. Споразумението подчертава, че всички потенциални мерки ще бъдат „конституционни“ и ще зачитат убежището като „основно право“.
Що се отнася до политиката в областта на климата, третият елемент, Мерц и неговите партньори поставят акцент върху преминаването на германската политика от „загриженост за опазването на климата“ към икономически растеж – с подкрепа за „пазарни инструменти, технически решения и намаляване на бюрокрацията“.
Коалиционното споразумение гласи, че Германия трябва да елиминира въглеродния си отпечатък до 2045 г., пет години преди целевата дата на Европейския съюз за нулеви нетни емисии. „Искаме да останем индустриализирана страна и да станем климатично неутрални“, се казва в текста. Новото правителство подкрепя и европейската цел за намаляване на нетните емисии с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г., както е препоръчано от консултативния съвет на ЕС по климатичните науки и подкрепено от Европейската комисия.
Но с няколко важни уговорки. Първо, целта на ЕС за 2040 г. не трябва да изисква от Германия да увеличи собствената си цел от 88% за 2040 г. Важно е, че тя иска да има възможност за отклонение до три процентни пункта, което да може да се постигне чрез закупуване на въглеродни кредити от страни извън ЕС, подкрепено от инвестиции в презалесяване, енергийна ефективност или проекти за намаляване на емисиите.
Европейската народна партия (ЕНП), в която членува формацията на Мерц, вече подкрепи ограничено използване на въглеродни кредити, като координаторът по политиката за околната среда на консервативната група и съюзник на Мерц, Петер Лизе, заяви наскоро, че Европа трябва или „да се стреми към по-ниски цели, или да включи значителна гъвкавост“.
Комисията, която отложи публикуването на предложението си за целите за 2040 г. поради съмнения относно политическата подкрепа в Европейския парламент и сред правителствата, също обсъди идеята за допускане на известна степен на компенсиране.
Остава да се види дали Мерц ще успее да осъществи някое от промените, които иска да преследва. В крайна сметка той е в коалиционно правителство със социалдемократите – партията, която излъчи канцлера през изминалите четири години. | БГНЕС
