Доналд Тръмп никога не е крил очарованието си от бруталната и неподправена мъжественост.

Но след завръщането си в Белия дом, тази мания сякаш се превърна в политическа стратегия. Чрез партньорство с американската организация за смесени бойни изкуства UFC, преизбраният президент увеличи усилията си да въплъти воин-лидера на Америка в състояние на перманентна война - дори това да означава размиване на границите между политическата арена и бойния ринг.

Десет месеца след началото на втория си мандат, Доналд Тръмп присъства едновремено както на стадионите, така и в заседателните зали. Супербоул, колежански шампионати по борба, NASCAR: не му убягва нито една възможност да демонстрира силата си. В Дейтон - град във Флорида, известен с автомобилните си състезателни писти - той поздрави пилотите за тяхната „смелост“. Няколко седмици по-късно той осъди новото правило на NFL срещу сътресения като знак за „национална слабост“. През юни следващата година той планира да проведе MMA битка на Южната морава на Белия дом, с претегляне на Мемориала на Линкълн и боксови круши за туристите.

Събитието, рекламирано като прелюдия към честванията на 250-годишнината на Съединените щати, далеч не е тривиално. То е нова глава в дългата история между Доналд Тръмп и бойните спортове. От 80-те години на миналия век бизнесменът, превърнал се в президент, работи за овладяване на популярната енергия на спорта и нейното насочване към собствения му имидж. След провал в американския футбол той инвестира в бокс, организирайки рекорден двубой между Майк Тайсън и Майкъл Спинкс в Атлантик Сити през 1988 г. Същата вечер Доналд Тръмп вече мечтаеше за себе си като организатор на тотален спектакъл, съчетаващ слава, насилие и политика, пише "The Atlantic".

Именно с MMA и UFC той открива най-естественото си средство за изразяване. Организацията, дълго смятана за варварско зрелище, е изградила успеха си върху едно просто обещание: никакви правила или почти никакви правила. Тази философия на абсолютна конфронтация се вписва идеално в подхода на Доналд Тръмп към политиката. Неговите съюзи го доказват. Директорът му по комуникациите е работил за UFC, Линда Макмеън - бивш ръководител на World Wrestling Entertainment, американската компания, специализирана в организирането на турнири по борба - е в неговото правителство , а дори директорът на ФБР Каш Пател обмисля сътрудничество с лигата за „обучаване на федерални агенти “.

UFC, роден от провокативен маркетинг, рекламиращ битки „до смърт“, винаги е флиртувал с прегрешенията и точно това привлича Доналд Тръмп. Когато този спорт все още беше забранен в много щати, той вече му предлагаше сцена в казината си в Ню Джърси. Дейна Уайт, шеф на UFC и лоялен поддръжник на президента, обича да припомня, че Доналд Тръмп е бил „първият, който повярвал“ в успеха им. Тази взаимна лоялност днес надхвърля просто бизнес партньорство: тя отразява споделена визия, при която бруталността се превръща в политическа ценност.

Доналд Тръмп постепенно внесе тази логика на постоянна борба в обществения живот. При осъждането му  през 2024 г. той се появи триумфално близо до осмоъгълник в Ню Джърси, посрещнат от тълпа, скандираща вулгарни лозунги срещу Джо Байдън. Тези сцени, някога ограничени до клетките на ММА, сега заразяват трибуните на голфа и американския футбол. На последната Купа Райдър разгорещени зрители обидиха северноирландския играч Рори Макилрой и хвърлиха бира по съпругата му. Така спортът се превръща в огледало на Америка, където поражението вече не съществува и където унижението на другите е част от играта.

Защото зад тези демонстрации вече не стои само съблазняване на търсещите силни усещания мъже избиратели . „MAGA“ има по-широк фокус: тя се стреми да издигне насилието до легитимен политически език, да делегитимира всяка представа за граници, дори символични. Там, където Джордж Х. У. Буш превърна моравата на Белия дом в подкова, Доналд Тръмп иска да изгради арена на сурово насилие. Посланието е ясно: няма непреодолима граница за американския президент.

Тази смесица от политически тестостерон и зрелище съблазнява част от Америка, която мечтае да бъде непобедима, но също така съдържа културна отрова : тази на нация, която бърка смелостта и агресията, противниците и враговете, победата и унищожението. I БГНЕС