Общо 105 журналисти са били задържани в Турция през 2025 г., като 40 от тях са арестувани, а 57 са получили присъди по дела, приключили през годината, съобщава Стокхолмският център за свобода, позовавайки се на годишен доклад на Асоциацията на журналистите „Диджле-Фърат“ – организация за защита на свободата на медиите, базирана в югоизточната част на страната.

Документът показва, че срещу 113 журналисти са били образувани наказателни разследвания, а прокуратурата впоследствие е внесла обвинителни актове срещу 88 от тях. Съдилищата са наложили ефективни присъди с обща продължителност около 63 години затвор и глоби в размер на 244 900 турски лири (приблизително 5 670 долара) по приключили през 2025 г. дела. Към 5 януари зад решетките са се намирали 28 журналисти.

При представянето на резултатите на 10 януари – Деня на работещите журналисти в Турция – асоциацията отчете, че 42 журналисти са били подложени на малтретиране, 22 са получили заплахи, а на 48 е било попречено да изпълняват професионалните си задължения от страна на органите на реда.

Ограниченията върху журналистиката са се засилили и в онлайн пространството през 2025 г., като властите са наложили забрани за достъп до 113 уебсайта и са блокирали 464 журналистически материала и 1 519 публикации в социалните мрежи.

Докладът отчита и икономическите последици от репресиите, като през годината 294 медийни работници са били уволнени.

Асоциацията настоява за демократизиране на регулаторните органи в сферата на радиоразпръскването и интернет, като подчертава, че съставът на Висшия съвет за радио и телевизия (RTÜK) и на Службата за информационни и комуникационни технологии (BTK) не бива да бъде доминиран от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), тъй като това подкопава независимостта им.

RTÜK е обект на критики от организации за защита на свободата на словото за систематичното цензуриране на опозиционни медии с цел заглушаване на критичните гласове и налагане на проправителствен медиен наратив.

Сред исканията на асоциацията са прекратяване на блокирането на профили в социалните мрежи без съдебни решения, възстановяване на всички закрити сайтове и акаунти, както и незабавно освобождаване на всички лишени от свобода журналисти.

Турция от години е обект на остри критики от страна на организации за свобода на медиите и за защита на правата на човека заради ограниченията върху свободното изразяване и натиска върху независимата журналистика. Социалните мрежи често стават обект на правителствени разпореждания, особено когато публикациите засягат високопоставени представители на властта или политически чувствителни теми.

През последното десетилетие страната отбелязва рязък спад в показателите за свобода на печата, като журналистиката все по-често е подлагана на правен натиск, арести и овладяване на медии. Критично настроените към властта журналисти са под засилено наблюдение по закони, криминализиращи „дезинформацията“, „обидата на длъжностни лица“ и „терористичната пропаганда“.

Турция, която от години има лоши показатели в тази област, е класирана на 159-о място от общо 180 държави в Световния индекс за свобода на печата за 2025 г. на „Репортери без граници“. | БГНЕС