Пропада опитът на Северна Македония да заобиколи преговорната рамка за членство в Европейския съюз.

Това става ясно от доклада на Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) за Северна Македония, приет на 3 юни с 43 гласа „за“ и 17 „против“. Предстои гласуване в пленарна зала на 6-ти юли.

В окончателния вариант на документа, с който БГНЕС разполага, е подчертана опасността от геополитическия проект на режима в Белград - „Сръбски свят“. Със загриженост са отправени редица предупреждения: „все по-тесните връзки между Северна Македония и правителството на Сърбия, което следва нелиберален политически курс; нарастващото китайско икономическо и политическо влияние в региона, особено чрез инфраструктурни проекти и кредитиране; руските опити за упражняване на влияние в Северна Македония.“

В проектодоклада докладчикът Томас Вайц беше внесъл предложение за изменение, което отпада от текста. С него щеше да бъде поставен под въпрос втория протокол към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония. Този протокол е посочен от самия ЕС като част от преговорната рамка. С изменение 108 в проектодоклада Вайц предлагаше в текста на бъдещата резолюция да бъде записано, че Европейският парламент „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“. Вместо него в приетия вариант на текстовете по доклада изрично се потвърждава, че Северна Македония трябва да изпълни поетия ангажимент за конституционни промени. Подчертано е заключението на Съвета, че е „готов да проведе междуправителствена конференция без допълнително забавяне или допълнителни политически решения, веднага щом Северна Македония изпълни ангажимента си да завърши необходимите конституционни промени в съответствие със своите вътрешни процедури“.

В предложението за резолюция на Европейския парламент е залегнал и следния текст: „(ЕП) призовава ЕС да подкрепи Северна Македония в укрепването на нейната устойчивост срещу външно влияние, осъществявано чрез религиозни мрежи; изразява безпокойство от насърчаваните в региона наративи, които поставят под въпрос суверенитета и териториалната цялост на държавите, включително т.нар. „Сръбски свят“.

В точка 71 са „осъдени всички опити за подмяна на исторически паметници и/или артефакти, включително унищожаването на автентично културно наследство. Изразенон е съжаление за унищожаването и фалшифицирането на български надписи. Подчертана е необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС, „които се пазят в Северна Македония и в Сърбия“.

В документа е изразено съжаление, че не е постигнат напредък от предишния доклад на ЕП. Приетите текстове гласят също:

„Изразява сериозна загриженост, че последното заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създадена съгласно чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, се е състояло на 17 юли 2022 г. и оттогава не е провеждано ново заседание; призовава правителствата на България и Северна Македония бързо да организират третото заседание на Съвместната междуправителствена комисия, за да продължи изпълнението на Договора и протоколите към него“;

„Настоятелно призовава Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси на България и Северна Македония, създадена в резултат на Договора за добросъседство с България, да постигне ясни и конкретни резултати; текстовете следва да отразяват тълкуването на историческите факти и личности от общата история на двата народа въз основа на обективни, автентични и доказани исторически източници и документи, научно тълкуване и исторически събития, както е предвидено във втория протокол към Договора за добросъседство с България.“

В текста на доклада се подчертава и значението на трансграничните връзки, включително коридорите VIII и X, които са определени като жизненоважни за засилване на икономическото сътрудничество със съседните държави и за увеличаване на контактите между хората.

Европейският парламент „разчита на ефективното изпълнение на поетите ангажименти“ и „приветства споразумението между България и Северна Македония за изграждането на трансграничен железопътен тунел, което бележи решителна стъпка към завършването на железопътната връзка по Коридор VIII“. В текста се отбелязва и стратегическото значение на Коридор VIII за геостратегическата автономия на ЕС и НАТО, тъй като той служи като ключов логистичен маршрут по южния фланг на НАТО.

Подчертава се също така „задължението на всички държави членки на Съвета на Европа своевременно да изпълняват неизпълнените решения на Европейския съд по правата на човека и че всички законодателни промени трябва да съответстват на международните стандарти и препоръките на Венецианската комисия, както и да бъдат в съзвучие с препоръката на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, включително по отношение на Закона за сдруженията и фондациите и изпълнението на съдебните решения, свързани с регистрацията на сдружения“.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС