Напрежението между Сърбия и Черна гора е резултат от продължаващото насърчаване на политиката на т.нар. „Сръбски свят“ срещу европейската интеграция и неудовлетворението от провала на всички опити Подгорица да бъде поставена под контрола на Белград.

Това заяви докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула в интервю за „Данас“. Той добави, че ако Сърбия иска да напредне по пътя си към ЕС, страната трябва да се съобрази с общата външна политика и политика на сигурност на блока, включително със санкциите срещу Русия

„За съжаление почти няма глава, по която напредъкът да не е оценен като ограничен или несъществуващ. Трудно е да се откроят само няколко проблема, но със сигурност става дума за демокрацията и върховенството на закона, където положението системно се влошава, особено през последната година“, каза Пицула, коментирайки последния доклад за напредъка на страната.

Той подчерта, че общественият живот в Сърбия е белязан от политическа поляризация и напрежение, борбата с корупцията трябва да бъде приоритет, а препоръките за промени в изборното законодателство трябва да бъдат приети и приложени.

„Не по-малко важна е и искрената ангажираност към европейския път. В настоящите геополитически условия е изключително важно страните кандидатки да се съобразяват с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, а Сърбия има много слаб резултат в това отношение. Разбира се, остава и въпросът за отношенията с Косово и необходимостта от по-бърза нормализация“, добави докладчикът.

Пицула заяви, че е очевидно, че при сегашните обстоятелства Сърбия не изпълнява условията за получаване на средства по Плана за растеж на ЕС.

„Последната капка“ за търпението на Брюксел

Коментирайки наскоро приетите закони в областта на правосъдието и изборния процес, Пицула ги определи като „последната капка“ за търпението на Европейската комисия.

„Преговорите за присъединяване са сериозен политически процес, който трябва да се води последователно, а не двусмислено, с ясна решимост за членство в ЕС“, каза той.

По думите му Сърбия все още е далеч от условията за провеждане на честни избори и създаването на ефективен Регулаторен орган за електронни медии (REM).

„Това е поредният доклад, който повтаря хроничните проблеми с върховенството на закона и състоянието на демокрацията в Сърбия“, подчерта Пицула.

Той отбеляза, че докладите на Европейския парламент са послание както към страните кандидатки, така и към останалите институции на ЕС.

„Става дума за документ, договорен много бързо и приет с убедително мнозинство. Убеден съм, че неговите послания имат тежест и в другите институции в Брюксел“, заяви той.

Според Пицула четиригодишният застой в преговорите за членство ясно показва отношението на ЕС към развитието на събитията в Сърбия.

Санкциите срещу Русия остават условие

На въпрос какво трябва да направи Белград, за да ускори европейския си път, Пицула отговори, че посланията на Европейския парламент са напълно ясни.

„Ако Сърбия иска да напредне по европейския си път, трябва да потвърди ясния си стратегически избор, да се съобрази с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително със санкциите срещу Русия, и да постигне конкретен и устойчив напредък в ключовите области на реформите“, каза докладчикът.

Според него успехът или провалът на Сърбия по пътя към членството зависи преди всичко от готовността на властите да решат проблемите, които тежат на сръбското общество.

„Въпросът не е дали ЕС иска Сърбия за член, а дали Сърбия, тоест нейното дългогодишно управление, иска да приеме демократичните стандарти, които членството изисква“, каза той.

Вучич е разочарован от успехите на Черна гора

По повод на нарастващото напрежение между Сърбия и Черна гора Пицула заяви, че то е резултат от няколко фактора.

„Това са личната нетърпимост на Вучич, продължаващото насърчаване на политиката на т.нар. „Сръбски свят“ срещу европейската интеграция и неудовлетворението от провала на всички опити Подгорица да бъде поставена под контрола на Белград“, каза Пицула. 

Той смята, че става дума за целенасочена държавна политика, произтичаща от поредица разочарования на Вучич – от възстановяването на независимостта на Черна гора преди близо 20 години до факта, че тя вече навлиза във финалната фаза на присъединяването си към Европейския съюз.

„За разлика от Черна гора, политиката на Вучич доведе до застой, дори до регрес на Сърбия по пътя към ЕС, което вече е очевидно за всички“, каза Пицула.

След трагедията в Нови Сад

По думите му трагичният инцидент с рухването на козирката на жп гарата в Нови Сад е променил много неща в Сърбия.

„Все повече европейски политици започнаха открито да изразяват сериозна загриженост, дори възмущение, от състоянието на демокрацията, върховенството на закона, човешките права и медийната свобода в Сърбия.“

Той отбеляза, че в ЕС е отхвърлен наративът на сръбските власти, според който протестите са организирани отвън като „цветна революция“.

„Все по-често се осъждат сплашването и натискът срещу протестиращи, журналисти, активисти и политически опоненти.“

Докладчикът посочи, че протестите след трагедията отразяват дълбокото недоволство от корупцията, липсата на отговорност, слабите институции и намаляващото доверие в управляващите.

Той критикува и начина, по който се води разследването на инцидента в Нови Сад, подчертавайки необходимостта от прозрачност, отговорност и резултати.

„В Сърбия има три Сърбии“

На въпрос кого ЕС вижда като свой основен партньор в Сърбия, Пицула отговори, че това все още е открит въпрос.

Той обясни, че Европейският съюз разговаря както с избраните представители на властта, така и със студентите, парламентарната опозиция, гражданското общество и всички, които работят за демократизацията на страната.

„Проблемът е, че в самата Сърбия почти няма диалог между управляващите и техните опоненти, нито между различните сили, които искат промяна.“

Според него именно диалогът би помогнал да се намерят отговори на въпросите как Сърбия да продължи европейския си път и как да бъде постигнат обществен консенсус за членството в ЕС.

„Изглежда, че са прави онези, които казват, че днес съществуват три Сърбии, които не общуват помежду си. А именно национален консенсус е необходим за решаването на десетилетия натрупвани проблеми и в крайна сметка за влизането на страната в Европейския съюз“, заключи Пицула. | БГНЕС