Властите на Република Сръбска се противопоставят на присъединяването на БиХ към НАТО и поради натиска на Запада и официално Сараево в РС обмислят излизане от състава на страната, заяви президентът на Република Сръбска Милорад Додик, цитиран от „Новости“.

Додик пристигна в Белград днес, където проведе среща със сръбския държавен глава. Той разказа на Вучич за новия закон, с който се прави опит да се прехвърли недвижимото имущество на Република Сръбска на централните власти на БиХ. С блокирането на собствеността ѝ Република Сръбска губи възможността за привличане на инвестиции, а предварително договорените концесии също са под въпрос.

"Ние в Република Сръбска смятаме, че действията на част от западната международна общност и политическо Сараево унижават РС и сме стигнали до момент, в който не можем повече да отлагаме. Нашата защита и реакция е, че сериозно обмисляме да вземем решение за автономия и отделяне на Република Сръбска, ако тази собственост и други въпроси, които са гарантирани от Конституцията на БиХ и Дейтънското споразумение, не бъдат решени", заяви Додик на съвместна пресконференция.

"По въпроса за НАТО заявихме, че следваме позицията на Сърбия по този въпрос. Тя е ясна - неутралитет и отказ от присъединяване към който и да е военен блок. Може би сътрудничество с НАТО, но членство - в никакъв случай", посочи председателят на РС и добави, че Баня Лука вече е преустановила всякакво взаимодействие със Северноатлантическия алианс.

През март ръководството на Република Сръбска преустанови всякаква комуникация с представители на посолствата на САЩ и Великобритания. Преди това "общуването" в публичното пространство се ограничаваше до пряка критика на ръководството на Република Сръбска от страна на американските и британските дипломати. Официална Баня Лука реагира, като посочи откритата и постоянна намеса на западните посолства във вътрешните работи на цяла Босна и Херцеговина.

Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович заяви през април, че ясен външнополитически приоритет за Босна и Херцеговина (БиХ) е присъединяването към ЕС и интеграцията в НАТО. За разлика от политиците в Сараево, лидерите на босненските сърби подкрепят неприсъединяването към НАТО, като през 2017 г. Скупщината на РС БиХ прие резолюция за военен неутралитет.

Босна и Херцеговина е участник в програмата "Партньорство за мир", а от 2004 г. в страната има и мироопазваща мисия ALTHEA, в която първоначално участват над 5000 военнослужещи от държави от ЕС и НАТО, както и от Швейцария и Чили. След преструктурирането в началото на 2022 г. около 1100 души от международния контингент остават в базата "Бутмир" в Сараево и "на терен" в различни части на страната според командването. Основната заявена мисия на EUFOR сега е да обучава и участва в модернизацията на въоръжените сили на Босна и Херцеговина и да помага на властите в страната да "създадат безопасна среда.

Босна и Херцеговина обяви отделянето си от Югославия през 1992 г., след което в републиката избухна война между босненските мюсюлмани, сърби и хървати, продължила до 1995 г. Точният брой на жертвите не е официално известен, като според различни източници те са над 100 000. С участието на международната общност е подписано Дейтънското мирно споразумение и са създадени три единици - Федерация Босна и Херцеговина, Република Сръбска и Специална област Бръчко. Държавата се оглавява от тричленно председателство, в което има по един представител на сърби, хървати и бошняци (славяни-мюсюлмани). /БГНЕС