Съпругата ми и аз пристигнахме в Румъния миналата сряда след двудневен престой и адаптация към часовата зона във Франкфурт. Отседнахме в Букурещ при Антония Колибасану, която живее в Румъния и е част от нашия екип. Трябва да добавя, че тя е и професор по геополитика.

Посещението ми напомни за необходимостта от пътувания. Пристигнах тук седмица след изборите в Румъния. Геополитиката, според моя модел, е абстрактна и идеално безстрастна методология. Тя улавя необходимостта от нещата, но не обръща внимание на страстите, които геополитиката демонстрира. Но едно е да създаваш абстрактни модели, а друго е да изпитваш силните емоции, които възникват от тях и ги оформят. Букурещ беше необходимо напомняне за това.

Докато бях в румънската столица, имах късмета да се срещна с експерти от мозъчни тръстове, бивши дипломати, генерали, политици и медии. Както и в останалата част от света, страстите тук определят основния аргумент на този момент: национализъм срещу интернационализъм. Основният въпрос е дали Румъния трябва да бъде част от транснационални институции като Европейския съюз и НАТО, или да следва националистически подход „Румъния на първо място“ и да избягва обвързване с Европа. Това е отчасти въпрос на румънската геополитическа стратегия и отчасти културен въпрос. Транснационалните институции на Европа са основани на либералната визия за обща европейска култура, изградена върху основите на либералната демокрация. Тази визия разглежда, по принцип, уникалните особености на националните култури като предизвикателство към европейските принципи. По същия начин в Съединените щати има борба между онези, които поставят интересите на САЩ на първо място, и онези, които виждат интернационализма като основа на националния интерес.

В Румъния Русия е важен аспект от този спор. Съветският съюз доминираше в Румъния от края на Втората световна война до падането на комунизма. Той наложи комунистическия интернационализъм на Румъния и останалата част от Източна Европа. По-скоро обаче Русия драстично се отклони от тази идеология и премина към национализма като свой организиращ морален принцип. Румънските националисти (считани за десни) виждат Русия като модел за подражание, докато интернационалистите, или европеистите, виждат руския национализъм просто като вариация на съветския модел. Те разглеждат Русия като мощна сила, която се надява да възстанови своята мощ, влияние и контрол над региона, водена от националните си интереси. Те разглеждат възхода на румънския национализъм като продукт на руското влияние и имперски амбиции, а румънските националисти – като инструменти на Кремъл. Следователно борбата е между проевропейските интернационалисти (съюзени с Брюксел и Вашингтон) и националистите от типа „Румъния на първо място“ (съюзени с Москва).

Президентските избори миналия месец бяха относително оспорвана битка за душата на Румъния. Те бяха спечелени от проевропейски кандидат, което се разглежда като поражение на десния, предполагаемо симпатизиращ на Русия тръмпист.  Американският президент Доналд Тръмп се възприема като американски националист, решен да се оттегли от многонационалните организации – икономически и военни – за да защити американските интереси. Някои го възприемат и като сътрудник на руския президент Владимир Путин. Странното е, че мнозина предполагат, че двамата лидери могат да си сътрудничат, защото и двамата се възприемат като националисти. Мнозина в тази част на света възприемат национализма като международно движение, което работи за възстановяването на един свят, разделен на уникални култури, но споделящ общи интереси. Но историята на национализма е изпълнена с конфликти, което означава, че руските и американските интереси в даден момент могат да се сблъскат.

Нивото на страст по този въпрос е подобно на битката, която се води за Тръмп в Съединените щати. Но в Европа то е по-дълбоко. Левите бяха поне за разведряване (ако не и за съюз) с Русия, докато десните бяха враждебни към Москва. Сега това се е обърнало. Докато аз виждам Русия като провалена държава, неспособна да завладее Украйна и бореща се да се справи с икономика, която изостава далеч зад САЩ, Китай и Европа, проевропейският лагер я вижда като мрачна сила, която се стреми да възроди империята си, използвайки национализма по същия начин, по който някога използваше комунизма. За тях крайните десни националисти споделят не само националистическата идеология на Москва, но и желанието й да разбие многонационални организации като НАТО и ЕС.

Едно от основните искания на Русия в преговорите за войната в Украйна е САЩ да признае юридически Крим като част от Русия. Тъй като руснаците контролират Крим от 2014 г. и никой не е готов да го нападне, за да го отвоюва, това ми се струва незначителен въпрос. Признаването на очевидното изглежда като нискоразходна отстъпка. Но румънците го възприемат като фундаментална заплаха. Ако окупацията на Крим бъде призната, широки области от въздушното пространство и критични водни пътища също ще бъдат признати като принадлежащи на Русия. Въпросната област включва части от Черно море, които са от жизненоважно значение за Румъния, включително мястото на бъдещ енергиен проект, от който Букурещ се надява да се превърне в доставчик на газ за Югоизточна Европа. САЩ биха могли да се съгласят да отстъпят Крим на Русия, при условие че контролът на Москва върху въздушното пространство и водните пътища бъде ограничен. Без такова споразумение румънските европеисти биха разгледали всяка официална отстъпка по отношение на Крим като фундаментално предизвикателство за румънските интереси. Интересното е, че румънските националисти не изглеждат загрижени – което е странно, като се има предвид, че националистите обикновено дават приоритет на въпросите от фундаментален национален интерес.

Истината е, че тук, в Румъния, Студената война не е приключила, дори и идеологиите да са се променили. Румънците остават обсебени от Русия – което е разумно, имайки предвид географското положение на региона – и я виждат или като модел за подражание, или като имперска сила, посветена на подкопаването на румънската суверенитет и сигурност. Освен обръщането на позициите на дясното и лявото крило, ясно е, че в Румъния Русия остава в центъра на стратегическото мислене. И тъй като аз виждам Русия като дълбоко отслабена след падането на комунизма, ме смятат за наивен, защото не признавам способността ѝ да влияе и контролира събитията.

Следващата ни спирка е Белград, за да видим как сърбите гледат на въпроса. Румънците са изтънчен народ и познават Русия много по-добре от мен, затова трябва да взема предвид мнението им. Но признавам, че в този момент моето впечатление по въпроса е в контраст с тяхното. І БГНЕС

---------

Джордж Фридман, Geopolitical Futures