Югославската идея беше обречена заради сръбската доминация над останалите народи във федерацията. Българите и косовските албанци са най-потърпевши от сръбския национализъм, който е големият проблем на Балканите в продължение на три века. Няма никаква разлика между днешния сръбски режим и режима на Йосип Броз Тито. Докладът на Томас Вайц е резултат от лобистката дипломация, водена от правителството на Мицкоски не само в ЕС, но и в САЩ. Срещата на Костадин Костадинов с Милорад Додик беше грешка, защото няма как един от идеолозите на Сръбския свят да има позитивно отношение към България.

Това заяви в интервю за БГНЕС журналистът, разузнавач и дипломат Велизар Енчев. Думите му дойдоха при представянето на неговата книга „Югославската идея“, което се състоя в Книжен център „Гринуич“.

„Югославската идея е една ирония в историята, защото тя се ражда в края на 19 век като интеграционна идея, пледираща за обединение, в държавна единица, на всички южни славяни. Иронията е че за тази югославска идея се застъпва тези, които след 50 години ще страдат най-много от нея – словенците и хърватите. Създаването на Кралството на сърбите, хърватите и словенците, през 1919 г., е триумфът на Югославската идея. Само след броени години словенците и хърватите разбират, че са влезли в едно образование, което не е по-добро от австро-унгарския абсолютизъм, но при всички случаи е по-добро от османската тирания, когато става въпрос за народите, които са били потиснати в Османската империя“, каза Енчев.

Според него Югославската идея е претърпяла крах заради сръбския национализъм, който е искал да доминира над останалите народи във федерацията.

„Югославската идея се разпада по време на Втората световна война, когато Югославката държава за две седмици беше прегазена от войските на Хитлер. Защо? Защото нямаше вътрешна хомогенност, защото Югославската идея беше обречена в самото си начало поради тоталната сръбска доминация над останалите народи. Всъщност най-пострадалият народ, като асимилация първо в Караджорджева Югославия (1919-1941), а и в комунистическия период при Тито от 1945-1992, са най-потърпевши две нации – българите и албанците. Българите във Вардарска Македония и албанците в Косово“, добави авторът.

Попитан за времената след Втората световна война, когато Тито, Сталин и Георги Димитров активно са работили за присъединяването на България към Югославия, Енчев заяви, че няма никакви разлики между днешния режим в Сърбия и този на Тито.

„Няма никаква разлика между днешния сръбски режим и режима на Йосип Броз Тито, който денационализираше народите в Югославия. Нито пък режимът на крал Александър Караджорджевич е по-толерантен и по-хуманен към малцинствата и другите народи. Днешният сръбски режим, независимо коя партия управлява, е продължение на великосръбската политика по отношение на съседните народи и реализацията на идея на Илия Гарашанин за разширението на Сърбия във всички посоки. Всъщност, това е идеята за Велика Сърбия. Вече е време, когато говорим за най-пострадалите нации в Югославия е да използваме не термина македонизъм, а сърбо-македонизъм, тъй като македонизмът е роден от сърбите – от прочутия историк и дипломат Стоян Новакович, който в края на 19 век, по време на своята дипломатическа служба в Цариград, ражда тази изключително коварна идея за българския етнос в Македония, която може да се формулира в едно изречение: „Като не можем да ги направим сърби българите във Вардарска Македония, няма да им позволим да бъдат и българи. Ето така се ражда македонизмът“, обясни бившият разузнавач.

Той не пропусна да коментира и сепаратистката политика на лидера на босненските сърби Милорад Додик, който все по-силено руши конституционния ред в Босна и Херцеговина. Според Енчев не е изключено конфликтите от 90-те години да се повторят и днес.

„Те вече като тиха конфронтация се повтарят. Милорад Додик е продължител на делото на Слободан Милошевич. Начело на Република Сръбска е човек, който желае не само ревизия на Дейтънския договор, но желае и ревизия и възстановяването на Сръбския свят в една нова сръбска федерация, заедно с Република Сърбия. Дали това е възможно? Не мога да кажа, но при всички случаи тук ще срещнат съпротивата на босненските хървати, на бошняците и на съседните държави. С две думи сръбският национализъм е големият проблем на Балкани през 19, 20 и за съжаление през 21 век“.

Според Велизар Енчев докладът на Томас Вайц за македонския език и идентичност, който предстои да бъде разгледан от ЕП, е резултат от лобистката политика на режима на Християн Мицкоски.

„Този доклад е поражение на българската дипломация, тъй като през последните няколко години македонската държава и в лицето на предишната власт и сегашната, начело с Мицкоски, открито водят лобистка кампания, както в ЕС, така и в САЩ и то успешна лобистка кампания. До този момент България, поне няма видими данни и свидетелства, че извършва подобна лобистка кампания в защита на българските интереси. И както видяхме, по време на посещението си в САЩ, при срещата си с македонската общност, при срещите си на високо ниво, при това с хора от екипа на Тръмп, мога да кажа, че Мицкоски постигна някакви добри резултати на вербално ниво, с антибългарско звучене. Същото е и в ЕП. Пак питам къде е тук ролята на българската дипломация, а също така на българските разузнавателни служби, които само преди 20 години, работеха много активно за създаването на българско лоби, както в ЕП, а също се бореха и срещу попълзонвенията на ОМО-Илинден. Вижте големия парадокс. Вместо ние да защитаваме своите интереси в Северна Македония, при това сме членове на ЕС, в момента РСМ се държи като член на ЕС, а ние се държим като кандидат за членство.“, обясни Енчев.

Той оцени, че срещата на лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е била грешна стъпка, тъй като президентът на РС е един от идеолозите на Сръбския свят и е невъзможно да има позитивно отношение към България.

„Бях изненадан от срещата на Костадин Костадинов с Милорад Додик. Вероятно не е бил информиран добре кой е Милорад Додик. Един от идеолозите на Сръбския свят, не може по никакъв начин да има позитивно отношение към България. Още повече, че идеолозите на Сръбския свят претендират за българските земи и най-вече за Вардарска Македония. Да не забравяме каква е сръбската политика по отношение на Западните Покрайнини – терор, асимилация. За 45 години от 240 000 души, в Западните Покрайнини сега живеят едва 80 000, с тенденция за намаляване. Това се нарича депопулация, на етнически принцип, извършвана от сегашното ръководство на Сърбия“, добави още Енчев. | БГНЕС