Димитър Томов: Коста Църнушанов мечтаеше българи и македонци да почитат общата си история

Бъдещето на двете държави, вече обособени, Македония и България, е в признаването на общите корени.

Заветът на Коста Църнушанов е хората от България и Северна Македония да признаят общите си корени. Македонците имат право да се чувстват такива, но това не бива да става на базата на омразата към всичко българско. В продължение на 200 години сръбската държава води антибългарска политика на територията на днешна Северна Македония. 

Това заяви в интервю за БГНЕС писателят Димитър Томов, който е и издател на книгата на Коста Църнушанов „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“. 

„Тази книга изследва гносеологията, корените на зараждането на македонизма в нашите съседни земи. Някога кралство Сърбия, след това Федеративна република Югославия. Но едно остава неизменно от тези повече от 150, близо 200 години - антибългарският характер на политиката, която водят неизменно всички правителства на държавата Сърбия. Дали е кралство, дали е социалистическа или е днешна демократична република, няма значение“, каза Томов и добави, че решението не е в търсенето на реваншизъм, особено в 21 век. 

„И в края на книгата авторът Коста Царушанов казва следното: „Бъдещето на двете държави, вече обособени, Македония и България, е в признаването на общите корени, общото минало, общата идентичност национална и в новите условия. Който желае да се чувства по националност македонец, нека се чувства такъв, който желае да се чувства българин, нека е такъв“, каза издателят, който подчерта, че насаждането на омраза към всичко българско в Северна Македония, също е следствие от тази великосръбска политика. 

„Там растат млади хора, които се възпитават в омраза към България и българите. И това е нещото, което прави книгата изключително актуална. Двете държави, двата народа да признаят своите общи корени, че някога, преди 100 години, преди 1000, това е население с една и съща кръв, с един и същи корен. Тази омраза, която се насажда по политически причини трябва да спре“, заяви Томов. 

Той каза, че въпреки самосъзнанието на днешните граждани на Северна Македония не трябва да се отрича, София трябва да се противопостави на антибългаризма, на базата на който се изгражда тази нова идентичност. 

„И тези хора, които имат самосъзнанието на македонци, нека си се чувстват македонска нация, нека си бъдат такива, нека имат език. Но всичко това се случва след 1945 година. България трябва ясно да каже, че не може една млада държава като Македония в рамките на ЕС да се утвърждава на базата на антиповедение срещу друга съседна държава, антибългаризъм в случая, като и краде историята, писмените паметници, археологията, езика и така нататък“, каза писателят. 

Томов заяви, че независимо в коя империя са живели, назад в миналото българи и македонци са били един народ и наследниците на тези хора днес трябва да се гордеят с общото си минало. 

„Уви, имало е войни, имало е страдания, нека всичко това да остане в историята и тези наследници и в България, и в Република Северна Македония да се гордеят с общото минало и между двете държави да има съгласие по този въпрос, защото да спорим дали Самуил е македонски или български цар е изключително абсурдно“, каза той.

Томов заяви, че не може да се твърди, че има стара македонска книжовност, при положение, че „това е старобългарски език по всички закони на писмеността, на фонетиката, на морфологията и така нататък. Тези писмени паметници не могат да се изопачават“. 

Той добавя, че също толкова абсурдно е да се твърди, че е имало писатели, които са пишели на български, но „си знаели, че са македонци“. 

„На света, на Европа, на политиците, трябва особено ясно, твърдо и последователно да се изложат аргументите, които се съдържат в тази книга“, завърши издателят. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон