Апостола на македонските българи загива на 4 май 1903 г. край село Баница, Серско, а днес тленните му останки лежат в църквата „Св. Спас“.

„Днес си даваме най-ясно сметка колко е жалко, че за поредна година не можем да отбележим тази дата рамо до рамо с нашите братя. Колко е тъжно, че името на Гоце Делчев все по-често е поле за политическа злоупотреба и за отрицание, а това не е име на разделение, а мост между миналото и бъдещето, между България и Северна Македония,“ каза в словото си посланикът на България в Скопие, Желязко Радуков.

„В спомените на своите съвременници Гоце Делчев е описан като човек с поглед към бъдещето. Той говори за просвета, културно съревнование, равни права. Тук трябва да си дадем сметка, че сме длъжни да запазим спомена за този прекрасен човек и да отстояваме това, за което се е борил — с уважение към своите събеседници, но с абсолютна безкомпромисност към истината,“ подчерта той.

Водачът на ВМОРО Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 г. в град Кукуш. Завършва Солунската гимназия. Става един от ръководителите на Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев загива на 4 май 1903 г. край село Баница, Серско. След убийството водачът на ВМОРО е погребан в двора на църквата в село Баница. През 1906 г. Михаил Чаков изважда част от костите му, тъй като торсът не се е бил разложил. След края на Първата световна война те са донесени в София. През 1923 г. са предадени за съхранение на Илинденската организация, обединяваща ветерани в освободителните борби на българите в Македония и Одринско. 

През 1946 г. по силния натиск на югославския диктатор Тито комунистическата власт в България предава костите на Гоце Делчев на тогавашната НР Македония. Те са положени в нов специално изработен за целта саркофаг, дело на майстора от Дебърската школа Насте Мирчевски. Именно в този саркофаг те се намират и до ден-днешен в каменния гроб на църквата „Свети Спас“. Самата църква добива днешния си вид през XIX век. Иконостасът е дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев. Той е завършен през 1825 г. Сред стилизираната растителност на иконостаса, майсторите издълбават свои автопортрети и под тях има надпис. В 1854 година Дичо Зограф изписва много от иконите в църквата. І БГНЕС