Преди около 20 години един от моите докторанти попита тогавашния посланик на НАТО в Македония Ник Бигман какво ще предприеме военният алианс, ако страната не бъде приета за член, при положение че общественото мнение започва да се обръща срещу него. Отговорът беше едносричен: „Нищо“.

След това Бигман поясни, че НАТО е съюз на демокрации, в който се влиза доброволно, и че именно кандидатите трябва да изпълнят изискванията на алианса, а не обратното.

Тази сцена ми изплува в съзнанието, докато тази сутрин четях в „Либертас“, че президентът Силяновска-Давкова в скорошно интервю изброява какво Европейският съюз „трябва“ да направи, ако иска да ни види като своя член. За съжаление, и в този случай, както и преди двайсет години с НАТО, ЕС не е длъжен на нищо, а ние сме длъжни на всичко.

Един от основните принципи на анархичната структура на международния държавен ред е принципът на „самопомощта“ (self-help). Казано по-просто – помогни си сам и Бог ще ти помогне. Така функционира реалният свят. Само в идеалния свят, през призмата на чистото право, може да се очаква в международната политика да няма двойни стандарти, да няма право на вето или съюзите да не защитават интересите на собствените си членове. Там може да се вярва, че някой друг ще ни държи в добра форма, вместо ние сами да я постигнем, търсейки ежедневно решение на проблемите си.

В този въображаем свят бихме могли и да настояваме съюзът да намери „креативно решение“, което при това да обедини властта и опозицията. Но около какво? Около защита на националния интерес? И кой определя какво представлява той – една-единствена партия ли?

За опозицията, например, национален интерес е приемането на т.нар. „френско предложение“, за да бъдат деблокирани преговорите. Доколкото е известно, тя не се е отказала от тази позиция дори след изборната загуба. Единственото уточнение беше, че би подкрепила по-добро решение, каквото новата власт обеща по време на кампанията.

Именно така следва да функционира една либерална демокрация – без насилствено отказване от позиции и без лишаване на държавата от алтернативна политика. Нерядко днешното табу се превръща в утрешно решение, а в това се крие и тайната на жизнеността на либералните демокрации, които се променят, вместо да се срутват като автокрациите.

Колкото и да се самозалъгваме с правото и справедливостта, този път не само че не води доникъде в международната политика, но бездействието и правният идеализъм, които поражда, могат да се окажат опасни за държавата.

В международните отношения изборът рядко е между добро и лошо решение; много по-често той е между лошо и още по-лошо. Този прост факт е доказван многократно. Ако наистина се търси решение за членство в ЕС, управляващите трябва да изберат по-малкото зло, а не да настояват за невъзможното – чрез правото да спасят държавата от всяко зло. Дори и с добри намерения, приемливи за избирателите, подобен популистки подход може да доведе до трагични последици. | БГНЕС

---

Коментарът на Денко Малевски, първият министър на външните работи на независима Македония, е публикуван в сайта "Либертас".