В Сърбия толкова сме свикнали с говора на омразата, че почти никой не се впечатли от изявлението на министърката за държавно управление и местно самоуправление в правителството на Сърбия г-жа Снежана Паунович, която в ефир заяви, че ако тя е била на мястото на Слободан Милошевич през 1998 г., е щяла етнически да прочисти Косово.

Част от опозицията в сръбския парламент поиска нейната спешна смяна заради „говор на омраза и расистко отношение към албанците“.

По-острите реакции дойдоха от говорителката на Европейската комисия Анита Хипер, според която „в Европа не би трябвало да има място за риторика, която оправдава и заговаря етническо прочистване“. Такива изявления не съответстват и на ангажиментите, които Сърбия е поела за диалог с Косово.

Заради това изявление косовските власти обявиха Снежана Паунович за персона нон грата и трайно й забраниха влизането и транзитното преминаване през територията на Косово.

Студентското движение също реагира през социалните мрежи, че няма нито историческо, нито политическо, нито лично оправдание за етническо прочистване, което противоречи на Конституцията, човешките права и достойнството на всеки човек.

Тези реакции министърът на вътрешните работи и вицепремиер на Сърбия Ивица Дачич, при това и лидер на Социалистическата партия на Сърбия, оцени като „срамни и лицемерни“ и обърна тезата срещу албанците, които били прогонили 240 000 сърби от Косово. Демек, косовските албанци са отговорни за етническото прочистване на Косово от сърби, а не обратно!?

Повечето сръбски анализатори смятат, че Паунович само публично е казала това, което повечето хора във властта мислят. С голямо закъснение Вучич каза, че нейното изказване „не отразява нито неговата воля и политика, нито политиката на правителството на Сърбия“ и че това изказване е „непремерено и недостатъчно отговорно“.

Всъщност в публичното пространство, и когато Милошевич се осъжда, той се осъжда не за това, че е започнал войната за етническо прочистване на Косово, а заради това, че я е загубил заедно с територията на Косово. Смисълът на тези изявления е, че ако някой друг започне същата война по друг начин, може и да я спечели. Графитите на Радко Младич и надписите „Когато армията се върне на Косово“ съвсем не са случайни. Както не е случайно и усиленото превъоръжаване на сръбската армия.

Самият факт, че министри величаят етническото прочистване като едно от най-тежките наказателни дела, без да си дават сметка, че целият югославски, сръбски армейски и полицейски връх бе осъден в Хага именно за етническо прочистване, е показателен. Заради такива изказвания във всяка демократична страна министърът щеше да си подаде оставка, а правителството щеше да падне, но в Сърбия всичко затихна за два-три дена.

Директорът на Центъра за практическа политика Драган Попович смята, „че това е само доказателство, че етническото прочистване, което Милошевич проведе, за властта не е проблем и че ако някой друг започне някое ново етническо прочистване, също няма да е проблем. Проблемно е само когато това публично се каже.“

Говорът на омразата и физическото насилие в сръбското общество опасно се разрастват. Властта даже не се старае да скрие истинската си същност. Това особено си пролича в насилието срещу протестиращите студенти, журналистите и интелектуалците с проевропейски профил, които заради отстояване на демократични принципи и ценности се почувстваха толкова застрашени, че се принудиха да напуснат страната. Пролича си и при рехавите възпоменания за жертвите в Сребреница и побоя, нанесен на писателя Владимир Арсениевич в центъра на Белград по този повод.

Радикализирането на публичния наратив доведе обществото до ръба на вербална и физическа саморазправа.

Според военната доктрина говорът на омразата, дехуманизирането и сатанизирането на противника до степен, която оправдава неговото унищожение, е част от подготовката за сплотяването и обединяването на нацията за военни цели. Видяхме го с просто око в предвоенните периоди в Босна, Хърватска и Косово. Има и множество исторически примери.

Ето защо не бива с лека ръка да се премълчават зачестилите прояви на говор на омразата на официално ниво, без оглед дали става дума за Косово, Босна, Хърватия, Черна гора или България. Честванията в Сурдулица, Куманово, Каймакчалан и пр. на практика продължават старите войни с нови средства, но със същите цели. І БГНЕС

--------------

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател е на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор е на четири стихосбирки и на книгата „Българите в Югославия - последните Версайски заточеници“. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.