Строителството на центрове за данни, свързани с изкуствения интелект, преживява истински бум, но извън този сектор голяма част от индустриалното строителство в САЩ остава в застой, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Когато компанията Mitchell Metal Products решава да инвестира в роботизирани заваръчни линии и друго автоматизирано оборудване за сглобяване, тя планира да разшири своя завод за щамповане на метални изделия в северната част на щата Уисконсин.

През 2018 г. компанията е реализирала сходно разширение, което е струвало 727 хил. долара, разказва президентът на Mitchell Metal Products Тим Цимерман. Когато обаче миналата есен получава оферти за новия проект, най-ниската цена е 2,1 млн. долара.

„Това беше над възможностите на нашия бюджет“, заяви Цимерман, който е очаквал този път да похарчи около 1,2 млн. долара. „Реалностите на съвременното ценообразуване бързо ни върнаха на земята. Отказахме се от идеята.“

Рязкото поскъпване на строителните материали, високите лихвени проценти, недостигът на работници и дългото чакане за доставка на оборудване обезкуражават компании да реализират подобни проекти.

Бумът на инвестициите в центрове за данни за изкуствен интелект обаче прикрива част от слабостта в традиционните сегменти на търговското и индустриалното строителство.

Разходите за изграждане на центрове за данни през май са нараснали с 23% спрямо година по-рано, показват данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ. Тези обекти обаче представляват едва 8% от общите инвестиции в частното нежилищно строителство.

„Извън центровете за данни няма много неща, които реално движат строителството напред“, заяви Анирбан Басу, главен икономист на браншовата организация Associated Builders and Contractors. „В момента няма особена дълбочина в строителните разходи.“

Инвестициите в строителството на производствени сгради са спаднали с 22% на годишна база през май до сезонно коригиран годишен темп от 174 млрд. долара. Производственият сектор е най-големият компонент на частното нежилищно строителство и представлява почти една четвърт от всички разходи през май, според данните на Бюрото за преброяване.

Макар администрацията на президента Доналд Тръмп активно да насърчава връщането на производството в САЩ, растящите разходи правят подобни решения трудни за много компании.

Скъпото строителство спира част от индустриалните планове

По време и след пандемията от COVID-19 строителството на складове и фабрики в САЩ отбеляза силен ръст заради разширяването на електронната търговия. Проблемите във веригите за доставки накараха компаниите да преосмислят зависимостта си от чуждестранни доставчици и да увеличат местното производство и запасите си, което изискваше нови заводи и складови площи.

Впоследствие обаче промени в политиките повлияха на други инвестиционни планове. Администрацията на Тръмп отмени курса към почти пълна електрификация на автомобилната индустрия до 2030 г., което доведе до спад в строителството на амбициозни автомобилни заводи.

Забавяния има и при някои предприятия за производство на полупроводници заради отслабване на търсенето на определени видове чипове, недостиг на квалифицирани специалисти и превишаване на разходите.

С приключването на работата по част от тези мащабни и скъпи обекти анализаторите очакват общите инвестиции в производствени мощности да намалеят. Според тях обаче допълнителен натиск оказва и поскъпването на строителните материали, включително стомана и електрическо оборудване.

Цените на материалите за нежилищно строителство са се увеличили с над 55% от началото на 2020 г., а при някои отделни материали, като обработена стомана и медни кабели, ръстът е още по-голям, показват данни от индекса на производствените цени на американското правителство.

Томас Мърфи, вицепрезидент на Power & Construction Group, компания за електроинфраструктурно строителство близо до Рочестър, щата Ню Йорк, посочва, че цените на трансформаторите са се увеличили с около 70% през последните пет години.

Сроковете за доставка на някои електрически съоръжения надхвърлят две години. Това повишава разходите за строителство, тъй като удължава времето за завършване на проектите.

„Всичко, което е налично в САЩ, се изкупува веднага“, казва Мърфи. „Между центровете за данни и соларните проекти те поглъщат огромна част от наличното оборудване.“

Митата на Тръмп допълнително оскъпяват производството

Анализаторите посочват, че агресивното използване на мита от президента Тръмп с цел поскъпване на вносните стоки и насърчаване на производството в САЩ също е увеличило цените на местните индустриални материали.

Това прави по-трудно за компаниите да оправдаят разширяването на производствените си мощности.

„За производител с фабрики или доставчици в чужбина въпросът е: Това ли е моментът да преместя веригата си за доставки в САЩ? В много случаи отговорът е не“, коментира Басу.

Някои компании все пак предприемат подобни стъпки.

Toyota обяви миналата седмица, че планира да инвестира 3,6 млрд. долара до 2030 г., за да премести част от производството на средноразмерните си пикапи Tacoma от Мексико в завод в Сан Антонио, където вече произвежда по-големи пикапи и SUV модели.

Според анализатори този ход ще помогне на японския автомобилен производител да намали ефекта от американските мита в най-големия си пазар и да поддържа по-добре запасите на дилърите си в САЩ.

Компаниите търсят нови решения заради високите разходи

За да компенсират поскъпването на материалите, някои производители разширяват услугите си и добавят повече монтажни дейности към бизнеса си.

„Чувствам огромен натиск да се разширяваме“, заяви Скот Сийхолм, главен изпълнителен директор на базираната в Охайо Universal Metal Products.

Компанията е искала да добави 60 хил. квадратни фута към завода си за щамповане на метални изделия близо до Макалън, Тексас. Това би удвоило размера на предприятието и би позволило на Universal да предлага повече инженерни и монтажни услуги за металните компоненти, които произвежда за клиенти от секторите на домакинските уреди и автомобилната индустрия в Мексико.

По думите на Сийхолм разходите за разширението са около 200 долара на квадратен фут, което е с приблизително 60% повече спрямо стандартните индустриални сгради в Южен Тексас преди няколко години.

Той допълва, че се притеснява компанията да не успее да възстанови инвестицията по първоначалния план.

След като проектът вече е изостанал с повече от година, Сийхолм го е намалил до около 40 хил. квадратни фута, за да бъде финансово по-постижим.

„Имам нужда от капацитета на този завод“, казва той. „Никога не съм очаквал това да бъде толкова голямо главоболие.“ | БГНЕС