Инфлацията при храните в еврозоната най-сетне започна да се успокоява, което донесе известно облекчение на домакинствата след години на поскъпване на основните хранителни продукти.

Икономисти обаче предупреждават, че тази тенденция може да се окаже краткотрайна.

Според тях най-голямата заплаха за цените на храните през следващата година вече не е войната между Иран и Израел, а екстремните горещини това лято. Продължителните жеги и сушата застрашават селскостопанските реколти в Европа и други части на света.

„Смятаме, че тазгодишните горещи вълни ще окажат по-силен натиск върху цените на храните през следващата година, отколкото войната“, посочва старшият икономист в Oxford Economics Томаш Дворак в нов анализ, цитиран от „Евронюз“.

Това предупреждение идва въпреки опасенията в началото на годината, че поскъпването на петрола и торовете вследствие на конфликта между Израел и Иран бързо ще се отрази на цените в магазините.

След постигнатото примирие цените на петрола и торовете отново се понижиха. Икономистите обаче отбелязват, че подобни сътресения при суровините обикновено достигат до потребителите с около година закъснение. Това означава, че предишното поскъпване все пак може да допринесе за умерено увеличение на цените на храните през 2027 г.

Експертите от Oxford Economics и Deutsche Bank очакват инфлацията при храните отново да се ускори догодина, тъй като по-високите цени на суровините постепенно ще се прехвърлят по цялата хранителна верига.

Как по-високите разходи се прехвърлят върху храните

Поскъпването на енергията и торовете влияе върху цените на храните по два основни начина.

Първо, енергията е необходима на всеки етап от производството - от работата на земеделската техника и транспорта до преработката, опаковането и охлаждането на храните. Това повишава производствените разходи.

Второ, цените на торовете са тясно свързани с цената на природния газ, което увеличава разходите на фермерите.

Ефектът обаче не се усеща веднага. Поскъпването на енергията може да повлияе върху цените на торовете само за няколко седмици, но намаленото използване на торове или промените в засетите площи се отразяват върху цените на храните едва след следващата реколта.

Oxford Economics изчислява, че съвкупното въздействие на по-високите цени на петрола, торовете и земеделските суровини може да добави около 0,5 процентни пункта към инфлацията при храните в еврозоната през следващата година. Най-напред ефектът ще се усети при пресните продукти, а след това и при преработените храни.

Времето се превръща в основния риск

Според анализаторите далеч по-голямата неизвестна вече са климатичните условия.

Продължителните жеги и сушата намаляват добивите, което повишава цените на плодовете, зеленчуците, зърнените култури и други земеделски продукти.

Oxford Economics изчислява, че само влиянието на неблагоприятното време може да увеличи инфлацията при храните с до един процентен пункт през следващата година. Това би довело до инфлация на храните в еврозоната от около 3% през 2027 г.

Икономистите от Deutsche Bank също смятат, че въпреки отстъплението на цените на петрола и торовете от последните им върхове, сътресението на суровинните пазари между март и юни може да повиши цените на храните с около 1,3% във Великобритания и с 0,8% в еврозоната през следващите 12 месеца. Това би добавило приблизително между 0,1 и 0,15 процентни пункта към общата инфлация.

Защо инфлацията при храните все още намалява

По предварителни данни на Евростат инфлацията при храните в еврозоната се е понижила от 2,5% през декември 2025 г. до 1,6% през юни 2026 г. Това е най-ниското равнище на хармонизираната инфлация при храните от средата на 2021 г.

Водещите икономически показатели сочат, че ценовият натиск вероятно ще остане ограничен до края на годината.

За това допринасят добрата зърнена реколта през 2025 г. и свръхпредлагането на сурово мляко, което доведе до поевтиняване на млечните продукти.

Предишните сътресения на световните пазари също отслабнаха. Цените на шоколада, какаото и кафето се стабилизираха след силното им поскъпване през 2025 г., а зехтинът продължава да поевтинява след рекордните стойности през 2022 г. По-ниските разходи за енергия също намалиха цената на преработката на храните.

Oxford Economics понижи прогнозата си за инфлацията при храните, алкохола и тютюневите изделия до 2,1% през 2026 г.

„Смятаме обаче, че инфлацията при храните отново ще започне да се ускорява, просто с по-голямо закъснение, отколкото очаквахме досега“, се посочва в анализа.

От Deutsche Bank също виждат признаци за отслабване на ценовия натиск. Пазарите на фючърси предполагат постепенно понижаване на енергийните цени през следващите месеци, а цените на хранителните суровини и торовете в световен мащаб до голяма степен са се стабилизирали. Цените на земеделската продукция и на едро също сочат ограничен натиск върху цените на храните.

Икономистите обаче предупреждават, че ново геополитическо напрежение може бързо да обърне тази тенденция.

Жегите могат да окажат по-силно влияние от войната

Настоящите горещи вълни и необичайно сухото време могат да окажат още по-силно въздействие върху цените на храните, отколкото поскъпването на суровините.

Щетите върху реколтата вече се смятат за неизбежни, а нови горещи вълни могат допълнително да намалят добивите и да засилят инфлацията при храните през 2027 г.

Според Oxford Economics силното явление Ел Ниньо тази година може допълнително да засили екстремните климатични явления.

„Неблагоприятното въздействие на времето може да се усили заради особено силното Ел Ниньо. Очакваме то да добави до един процентен пункт към инфлацията при храните през следващата година, поради което повишаваме прогнозата си за 2027 г. до около 3%“, посочват анализаторите.

Очаква се поскъпването да се прояви най-силно през първата половина на 2027 г., след което постепенно да отслабне.

Дългосрочната цена на климатичните промени

Oxford Economics цитира изследване на Европейската централна банка от 2023 г., според което повишаването на температурите оказва траен натиск върху цените на храните и върху общата инфлация, като най-силно е засегнат именно хранителният сектор.

Изследването показва още, че последствията от екстремните горещини могат да влияят върху инфлацията до 12 месеца след настъпването им.

Според оценките на Европейската централна банка до 2035 г. глобалното затопляне може да увеличи средногодишната инфлация при храните в света с между 0,92 и 3,23 процентни пункта в зависимост от климатичния сценарий.

Проучването установява също, че горещата вълна в Европа през 2022 г. е повишила инфлацията при храните на континента с 0,67 процентни пункта, а в еврозоната с 0,78 процентни пункта, като най-силно засегнати са били страните от Южна Европа.

Бъдещите горещи вълни обаче могат да имат още по-сериозни последици. При продължаващо затопляне на климата влиянието на екстремните летни температури върху инфлацията ще се увеличава. Според Европейската централна банка, ако гореща вълна, подобна на тази от 2022 г., настъпи при климатичните условия, очаквани през 2035 г., тя би повишила инфлацията при храните в Европа с около един процентен пункт вместо със сегашните 0,67 процентни пункта. Причината е, че с покачването на температурите земеделските култури стават все по-уязвими към топлинен стрес, което води до по-големи загуби на реколта и по-силен натиск за поскъпване на храните. | БГНЕС