Всяка година на 18 август, Денят на Успението на Св. Иван Рилски, патрон на българските миньори и работещите в минната промишленост, българската минна общественост чества своя професионален празник - Деня на миньора.

По предложение на пернишките въглекопачи, цар Фердинанд издава Указ, с който определя 18 август – Деня на успението на Св. Иван Рилски, за ден, в който се чества професията на миньора, дава дан на уважение и преклонение пред неговия труд, посветен изцяло на хората. Труд, който дава светлина, топлина, суровини за практикуването на много професии, суровини, без които днешното технологично ниво на човечеството би било немислимо. Определянето за патрон на българските миньори на Свети Иван Рилски не е случайно. Най-българският светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие.

В миньорския град Перник се намира и единственият в страната и на Балканите Музей на минното дело. Той е един от най-необичайните музеи, намира се на 50 метра под земята. Влизайки вътре посетителите се докосват до миньорския труд, както и до историята на въгледобива. Тук може да се види уникалната история на града, роден от „черното злато“, предаде БГНЕС.

Първата копка на първия български рудник, в който сега се намира музеят, е направена през 1891 година. Рудникът е бил действащ до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и той е бил закрит.

В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина „Величка“ в Полша, която всъщност е направена като подземен музей. Така се ражда идеята и в Перник също да има такъв музей. Минният музей е открит през 1986 г. Разположен е в две от запазените галерии на "Старите рудници" (1891 г.), които са дълги около 630 метра. Тук е представена историята на въгледобива за повече от 1 век – ръчен добив, изнасяне на въглищата с дървени колички и тарги, извозването с коне, механизирани комплекси за добив на въглища, различни съоръжения за укрепване и осветление, транспортна техника, вагонетки, с които са се придвижвали миньорите.

Сред експонатите може да се видят карбитна лампа от 1902 година, ръчна количка с дървени тарги, с които се изнасят въглищата, проходчески комбайн. В галериите има и макет на кон от 1896 година, когато е започнало и извозването на въглищата с коне. В галериите са работили 350 коня, а 250 от тях никога не са излизали на светло над земята.

През 2012 г. в една от галериите на музея в Перник е поставен иконостас на Св. Иван Рилски, той се води за небесен покровител на миньорите. Според легендата, светецът се е явил в съня на местен човек и посочил мястото, където се намирало „черното злато“ - въглищата. Както във всяка мина, когато тук е бил действащ рудникът, е имало и инциденти, довели затрупване на миньори след срутване на земни маси. Мъжете загубили вяра, че ще се спасят. В този момент се явил Св. Иван Рилски с фенер в ръка и извел миньорите от срутището. От този момент нататък миньорите приели светията като техен небесен закрилник и покровител. | БГНЕС