С кончината на Йосиф Сърчаджиев България загуби не просто един от най-големите си актьори, а личност с необикновен талант, силен характер и непримирим дух. Това заяви в интервю за БГНЕС директорът на Театър „Българска армия“ Мирослав Пашов, който определи Сърчаджиев като „огромен изполин на българския театър“ и човек, оставил наследство, което ще остане учебник за поколения актьори.

„За Театър „Българска армия“ загубата е огромна, но по-огромна е загубата и е тъжно, когато се разделяме с такъв огромен изполин на българския театър като Йосиф Сърчаджиев. Това е едно тежко събитие за всички от нас, които го познавахме лично и сме се докосвали на сцената или в киното с него като партньори. Много е трудно хората, които не познават същността на нашата работа, а просто са гледали филмите му или ролите му на сцената, да си представят какво богатство и каква сила притежаваше той като човек. Но по-важното е, че той е просто един велик актьор. И той беше един изключително свободен дух. Защото можеше да си позволи – и го правеше – без страх, без конформизъм. Просто водеше битки, доказваше истини. Малко хора се осмеляваха да го направят, докато той го правеше“, каза Пашов.

По думите му Сърчаджиев е оставил дълбока следа не само с таланта си, но и с човешката си непримиримост.

„С огромната си искреност. С пламенен дух. Човек, който изгаря в ролите си, а от друга страна – в живота, защитавайки дадена кауза. Просто всеки жест, било на сцената, било пред камерата, беше своеобразна изповед. Той търсеше истината. Беше бунт срещу посредствеността. И това, че 20 години беше работил в Театъра на армията, а след това отиде в Бургаския театър, където направи изумителни постижения на сцената и в киното, говори само за един изключителен дух. Изключителен дух. И качество на човек с голямо достойнство“, подчерта директорът на Театър „Българска армия“.

Попитан какво наследство оставя Йосиф Сърчаджиев на театъра, Мирослав Пашов отговори: „Загубихме един прекрасен колега. Прекрасен човек. И ако може за някой да се каже, че е борец за справедливост, за честност, за липса на всякакъв конформизъм, това беше Йоско Сърчаджиев. И невероятно точен колега. Той изгаряше във всяко нещо, което правеше. Дори след това, което му се случи, след удара, който получи, той запази една сила, една мощ и по никакъв начин не показваше, че това много му пречи в живота. Но аз мисля, че такива роли като в „Пунтила и неговият слуга Мати“, „Кралят умира“, „Д-р Джекил и мистър Хайд“, „В очакване на Годо“... Не мога да изброя всичките му роли, те са огромно количество. Да не говорим за телевизионния театър, за киното. Просто те ще останат като учебници за младите ни колеги. Уникално, уникално нещо. Но за голямо съжаление животът е безкомпромисен.“

Мирослав Пашов подчерта, че най-важното е паметта за големите артисти да бъде съхранена.

„По-важното е да не се губи памет. Всичко останало не е толкова важно. Колко ще изглеждат силни думите ми е едно на ръка. Но да не се загуби памет – това вече е много важно. И много необходимо.“ І БГНЕС