Европейците все повече искат да разчитат на себе си, а не на Съединените щати за своята отбрана, но имат сериозни съмнения дали това е възможно, показва ново проучване, предоставено на „Политико“.

Изследването на Public First, проведено през юни в 24 държави от Европейския съюз, показва, че 40% от анкетираните смятат за приемливо страната им да разчита на Европа за военна помощ, докато едва 14% са склонни да разчитат на държави извън Европа, като САЩ.

„Европейците се чувстват по-малко сигурни и смятат, че САЩ са по-малко надежден съюзник. Дали това означава готовност да приемат някои от сериозните компромиси, които ще изисква една по-независима европейска отбрана – особено необходимостта от по-големи инвестиции, които не са непременно насочени към компании в собствената им страна – остава открит въпрос“, заяви директорът на Public First Ананд Менон.

Гражданите на ЕС обаче са разделени по въпроса дали Европа е способна да ги защити – 41% смятат, че е готова, докато 43% са на обратното мнение.

Още по-силни са съмненията относно националната отбрана – 58% от анкетираните смятат, че собствената им държава не е подготвена да се защитава сама, а само 27% вярват, че е.

Проучването идва в момент, когато администрацията на Доналд Тръмп поставя под въпрос гаранциите за колективната отбрана на НАТО, заплашва с анексиране на Гренландия – датска територия, намалява броя на американските военни ресурси, предоставяни на алианса, и изтегля част от войските си от Германия.

Съгласно член 5 от договора на НАТО всички 32 държави членки, включително САЩ и Канада, са задължени да реагират, ако някоя от тях бъде нападната.

В същото време много високопоставени представители на разузнаването и военните се опасяват, че Русия може да нападне европейска държава до края на десетилетието.

Белият дом настоява европейските държави да увеличат разходите си за отбрана – тема, която вероятно ще бъде сред основните на срещата на върха на НАТО в Анкара следващата седмица – и да поемат по-голяма част от тежестта за конвенционалната отбрана на континента.

Въпреки съмненията относно ангажимента на САЩ, повечето европейски държави продължават да купуват ключови оръжейни системи от Америка и да разчитат на американски способности като разузнаването, космическите технологии и дозареждането на самолети във въздуха.

Същевременно 46% от анкетираните смятат, че европейските държави трябва сами да произвеждат отбранителна техника, дори това да увеличи разходите.

По-рано тази година генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че всеки, който смята, че Европа може да се защитава без САЩ, „живее в илюзия“, което предизвика недоволството на някои европейски депутати.

Обществените нагласи обаче до известна степен отразяват опасенията на Рюте. Хората в държавите на първа линия до Русия, включително балтийските страни, Румъния и България, са сред най-скептичните относно способността си да се защитават без външна помощ.

Техните правителства са силни привърженици на НАТО и повечето от тях искат САЩ да запазят военното си присъствие в Европа.

Единственото изключение е Финландия, където 76% от анкетираните са уверени, че страната е готова да се защитава сама. Новият член на НАТО разполага със задължителна военна служба и добре въоръжени сили, които се подготвят за евентуално руско нападение.

В 18 държави мнозинството от анкетираните смятат, че е приемливо страната им да разчита на Европа, за да разполага с достатъчно силна армия, способна да отблъсне нападение. Само във Финландия, Франция, Полша, България, Румъния и Гърция мнозинството е на мнение, че страните им трябва да могат да се защитават самостоятелно.

Увереността на французите не е изненадваща. Франция е единствената ядрена сила в ЕС и има дългогодишна традиция на независими военни способности, докато повечето от останалите държави значително увеличиха разходите си за отбрана.

Европейският съюз има ограничени правомощия в областта на отбраната, но се стреми да насърчи държавите членки да финансират и закупуват съвместно въоръжение, за да преодолеят раздробеността на военната индустрия. Обсъжда се и идеята за създаване на европейска армия, но подобна перспектива засега остава много далечна.

Финансираните от ЕС програми, като инициативата SAFE на стойност 150 милиарда евро за отпускане на заеми за закупуване на оръжия, ограничават участието на държави извън Съюза, което предизвика недоволството на САЩ. | БГНЕС