"Кончината на Насо Голомеев е огромна загуба за неговото семейство, както и за българския баскетбол. Приехме тази новина с много мъка. Знаех, че има здравословни проблеми, но се надявах, че и този път ще излезе победител", каза специално за БГНЕС друг голям баскетболист от недалечното минало Йордан Колев по повод смъртта на Атанас Голомеев.

Змея почина на 76-годишна възраст в събота. През 2019 той беше приет в Залата на славата на ФИБА. В професионалната си кариера се състезава за Спартак София, ЦСКА, Академик, Левски-Спартак и Гюней Санай. Голомеев e осемкратен шампион на България като играч и още веднъж като треньор на Левски-Спартак през 1986. С националния отбор на България участва на пет европейски първенства.

"От съвсем малък съм в баскетболните зали покрай майка ми и баща ми. Първите ми спомени от Голомеев са като зрител. Той беше най-големият противник на Балкан, когато играеше за Академик София. Много опасен и винаги можеше да измисли нещо, за да победи любимия ми Балкан. Когато за пръв път влязох на 16 години в националния, той беше капитан. Играхме на една Балканиада в Румъния. Младите изпитвахме голямо страхопочитание към него, но той ни прие със страшно уважение. Ние го гледахме като човек от друго измерение", спомня си Данчо Колев, носител на три титли с Балкан и две с Левски и с над с над 150 мача за националния тим на България.

Бившият национал се сеща и за интересна ситуация още в началото на запознанството си с Голомеев: "В един от първите мачове той ми каза нещо, а аз му отвърнах: "Ще слушаш плеймейкъра". Беше стрес и за мен и за останалите, но той въобще не реагира. Разбра, че плеймейкърът трябва да води отбора, въпреки че той е голямата звезда".

"Всяка вечер бяхме в неговата стая да ни разказва истории. На една от сбирките тръгнаха със Сашо Везенков да се борят. Голомеев се удари на ръба на леглото и си контузи прасеца, скъса мускул и не игра на Балканиадата през 1980-а година", продължава разказа си Данчо Колев.

"Какъв баскетболист беше Атанас Голомеев? Това могат да го преценят хора, които са на по-високо ниво и са били по-дълго време с него. Аз го срещнах в края на неговата кариера. Но, го знам от малък и за мен, заедно с Георги Христов-Сапуна от неговото поколение бяха най-големите звезди на българския баскетбол. Неслучайно е попадал толкова пъти в сборния отбор на Европа, неслучайно е бил топ реализатор на Европейски първенства и т.н. Признат от целия свят. В канадския университет, където е учил, е приет в тяхната зала на славата. Това са неща, които говорят сами по себе си. До колкото знам той е първият български баскетболист, който заигра в чужбина - в Турция. И там стана топ реализатор. Самата му биография достатъчно красноречиво говори за това, какъв баскетболист е бил Голомеев. А, и тогава нашият национален отбор е бил на много високо ниво. Пети в Европа, трети на Световни игри...класиране на Олимпиади, все успехи, на които той е бил в основата" коментира Колев.

Змея безспорно е един от най-великите български баскетболисти. Но какво мисли по въпроса Данчо: "Преди него е имало и други, за които само съм чел и не мога да ги сложа в класация, която да е достоверна. За мен той е най-добрият в историята на българския баскетбол през 70-те години".

"Точно такъв център след него не сме имали. Донякъде Бойчо Брънзов се доближаваше до него. Голомеев носеше точките на отборите си, което го правеше много ценен. На канадска борба беше много добър, нямаше кой да го бие.", спомня си още Данчо Колев.

"Не знам защо всичко около болестта му остана в тайна и не потърси публична помощ. Може би не е искал това да се знае. Медицината понякога е безсилна", завършва с тъга Данчо Колев. /БГНЕС