Европейският парламент (ЕП) изрази съжаление, че Сърбия не е постигнала напредък при отварянето на преговорните глави с ЕС. Законодателният орган на ЕС призова Сърбия да приведе външната си политика в съответствие с тази на ЕС, като се съобрази със санкциите на блока срещу Русия. ЕП също така заяви, че Белград трябва да проведе разследвания във връзка с причините за трагедията, при която 16 души загинаха на 1 ноември в Нови Сад, предаде БГНЕС. 

„Не е постигнат цялостен напредък или е постигнат ограничен такъв в изпълнението на критериите за членство в ЕС по преговорните глави, с конкретни недостатъци в критични области като върховенството на закона, свободата на медиите, реформата на публичната администрация и привеждането в съответствие с политиките на ЕС, и по-специално с външната политика на ЕС“, пише в резолюцията на ЕП относно докладите на Европейската комисия (ЕК) за Сърбия за 2023 и 2024 г.

Резолюцията подчертава, че геополитическото положение на Сърбия ѝ позволява да влияе върху стабилността на други държави от региона. Във връзка с това ЕП осъжда „опитите на Сърбия да установи сфера на влияние, подкопаваща суверенитета на съседните държави“.  

В документа се отбелязва също, че Сърбия продължава да не привежда външната си политика с тази на Брюксел.  

„Не е постигнат значителен напредък по глава 31, тъй като моделът на Сърбия на привеждане в съответствие с позициите на външната политика на ЕС до голяма степен остава непроменен главно поради близките отношения на Сърбия с Русия“, пише в резолюцията.

Тя обаче отбелязва „продажбата на боеприпаси на стойност 800 милиона евро за Украйна в рамките на взаимноизгодно споразумение“. „Сърбия все още не се придържа към ограничителните мерки на ЕС срещу Русия“, пише още в документа.

В този ред на мисли Резолюцията на ЕП „изразява съжаление относно продължаващите близки отношения на Сърбия с Русия, което поражда загриженост относно нейната стратегическа ориентация“.

Документът подчертава, че напредъкът на Сърбия по пътя към ЕС зависи от подобряване на отношенията с Прищина и признаването на косовската независимост. Напредъкът на преговорите с Брюксел също така зависи и от съобразяването със санкциите на ЕС срещу Русия и прилагане на реформите, свързани с основните права.  

Относно трагедията, при която на 1 ноември 2024 г. загинаха 16 души, след като бетонена козирка на гарата в Нови Сад се срути, резолюцията изрази „искрените си съболезнования на семействата на 16-те жертви“.  Документът „призовава за пълни и прозрачни съдебни производства след разследване от страна на органите с цел изправяне на отговорните лица пред правосъдието; подчертава необходимостта да се проучи по-широко до каква степен корупцията е довела до понижаване на стандартите за безопасност и е допринесла за тази трагедия“.

Резолюцията също така призова да бъдат разследвани твърденията, че срещу студентския протест на 15 март в Белград е използвано звуково оръжие.  

Във връзка с отношенията на Белград с неговите съседи, от ЕП заявиха, че: „Сърбия трябва да се въздържа от оказване на влияние върху вътрешната политика на съседните ѝ държави от Западните Балкани“. Резолюцията осъди „противоконституционното честване на Деня на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, както и оспорването на съдебни решения на Босна и Херцеговина“.

Документът изрази подкрепата си за продължаване на диалога между Сърбия и Косово, като призова и двете страни да изпълнят ангажиментите си спрямо споразуменията от Брюксел (2013) и Охрид (2023). | БГНЕС