Диабетът допринася за голямата сърдечно-съдова заболеваемост в България. Контролът на рисковите фактори и формирането на здравна култура от детска възраст може да помогне за намаляването на тази опасна тенденция. Това заяви в интервю за БГНЕС доктор Христо Ангелов, кардиолог с над 14-годишен опит в УМБАЛ „Света Екатерина“ и университетски преподавател.

На 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета. Тази болест, която допреди няколко десетилетия е била значително по-рядко срещана, днес заради начина ни на живот и хранене се е превърнала в пандемия.

Диабетът, който е сериозно хронично-метаболитно заболяване, се нарича още „тихият убиец“, защото без да чувстваме някаква болка може да увреди много наши органи.

Страдащите от диабет често се фокусират върху това да следят за нивата на захар в кръвта, но трябва да обръщат и голямо внимание на здравето на своето сърце.

„Диабетът и сърдечно-съдовите заболявания вървят ръка за ръка. Доказателство за това е, че през последното десетилетие започна да се използва един медикамент, който помага на три нива - за лечението на диабет, на сърдечно-съдова недостатъчност и на бъбречна недостатъчност. Това показва колко обвързани са тези три заболявания и колко важен е контролът на всяко едно от тях, за да може да се контролират останалите две“, каза доктор Ангелов.

Сърдечно-съдовите заболявания са най-честото и най-тежкото усложнение на диабета.

Доктор Ангелов предупреждава да не го неглижираме, казвайки си, че това е само малко по-висока кръвна захар. „Здравословното състояние на тези пациенти изисква доста по-голяма грижа или по-голямо внимание, отколкото с лека ръка да го отбелязваме само като повишен маркер от лабораторните изследвания. Диабетът ускорява процесите на атеросклероза. Те не се ограничава само в сърцето. Атеросклерозата започва с малките съдове, увреждайки ретината, бъбречната функция, периферните крайници и това може да доведе до по-висок риск от инсулт“, заяви кардиологът от УМБАЛ „Света Екатерина“.

По тази причина страдащите от захарна болест трябва задължително освен с ендокринолог, да провеждат консултации и с кардиолог. Доктор Ангелов препоръчва поне веднъж в годината да се прави такава консултация, но всичко зависи от рисковите фактори и дали няма да бъдат открити някакви патологични промени. „Подходът трябва да бъде индивидуален. Поне веднъж в годината трябва да се прави кардиологичен преглед. Това е минимумът и той зависи от това колко добре пациентът се справя с контролирането на рисковите фактори. Имам предвид артериалната хипертония, доколко добре е контролирана, дали има някакви прояви на стенокардия или сърдечна недостатъчност. Съответно, това може да наложи по-честа консултация“, добави кардиологът.

Проблемът е, че понякога сериозните кардиологични заболявания могат да протекат без симптоми при пациентите с диабет, включително те могат да не усетят, че са преживяли миокарден инфаркт. „Обичайните симптоми при миокардния инфаркт са болка, стягане в гърдите, но поради увредата на периферните нерви, вследствие на неконтролирания диабет, тези оплаквания могат да преминат много по-леко или въобще да ги нямат. А ние впоследствие да видим пациент, който се проявява с по-скоро сърдечна недостатъчност, отколкото със стенокардия, каквато бихме очаквали да видим в пациент, който има проблем с някои от съдовете, които кръвоснабдяват сърцето“, каза д-р Ангелов и призова хора, които почувстват тежест, стягане в гърдите, задух, сърцебиене - да потърсят помощ. „Тези, които са с диабет, категорично да отидат на кардиолог, защото възможността да имат кардиологично усложнение от диабета не е малка“, каза още той.

За да се предпазим от усложненията, най-важното е контролът на рисковите фактори. „Кръвната захар и гликираният хемоглобин трябва да бъдат в нормални стойности, същото се отнася за липидния профил, артериалната хипертония и телесното тегло. Ако пушите, трябва да спрете, защото цигарите допълнително ускорят усложненията“, подчерта доктор Ангелов. Стойностите на гликирания хемоглобин трябва да са около и под 5.

България е една от страните с най-висок брой на сърдечно-съдови заболявания на глава от населението. Диабетът също допринася за тях. За да преобърнем тази негативна тенденция, доктор Ангелов призова да се работи за формирането на цялостна здравна култура на населението от ранна детска възраст. „Децата трябва да бъдат обучени, да знаят как да се хранят, да бъдат подтиквани към физическо натоварване и това да бъде нещо, което им е приятно, за да го изпълняват редовно. Всичко е въпрос на личен избор“, подчерта доктор Христо Ангелов. І БГНЕС