Лечението с антидепресантите дулоксетин и десвенлафаксин може да нормализира промените в микроструктурата на мозъка при хора с персистиращо депресивно разстройство, показва експериментално изследване, съобщава уебсайтът „PsyPost“

Персистиращото депресивно разстройство е хронична форма на депресия, при която потиснатото настроение и свързаните с него симптоми продължават поне две години. Макар проявите често да са по-леки от тези при тежък депресивен епизод, заболяването може сериозно да засегне професионалния и личния живот на пациентите.

Учени проследяват промените в мозъчната микроструктура при пациенти, лекувани с дулоксетин или десвенлафаксин, като сравняват резултатите им с тези на хора, получавали плацебо, както и със здрави доброволци. Всички участници преминават ядрено-магнитен резонанс преди и след лечението.

Резултатите показват, че двата медикамента водят до специфични промени в дорзалната префронтална кора и до нормализиране на микроструктурата в области на лимбичната система – мозъчни региони, които играят важна роля в регулирането на емоциите. При участниците, приемали плацебо, отклоненията в мозъчната тъкан продължават да се увеличават спрямо здравите доброволци.

Допълнителният анализ установява, че подобрението в мозъчната структура е пряко свързано с намаляването на депресивните симптоми. Това подсказва, че част от наблюдаваните промени в мозъка при хроничната депресия може да представляват компенсаторен механизъм, чрез който той се адаптира към заболяването. Когато симптомите отслабнат вследствие на лечението, необходимостта от подобна адаптация също намалява.

Изследователите отбелязват, че резултатите допринасят за по-доброто разбиране на начина, по който антидепресантите влияят върху структурата на мозъка. Те обаче предупреждават, че голям брой участници не са завършили проучването, а пациенти с остри суицидни намерения или други тежки психични и медицински заболявания не са били включени, което ограничава приложимостта на изводите към всички хора, страдащи от депресия. | БГНЕС