„През тази година се навършват 175 години от рождението на Иван Вазов, които ръководството на БАН реши да отбележи заедно с Деня на народните будители. Нему, като еманация на будителството, на идеята за просвещението и на патриотизма са посветени словата на председателя на БАН и на акад. Иван Гранитски“, каза зам.-председателят на Академията проф. Емануел Мутафов, който откри тържественото събрание.

Денят на народните будители е празник, който възражда паметта за духовните водачи на нацията, за онези, които събуждат народа ни в стремеж към просвета, знание и морално достойнство, каза председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева в празничното си обръщение по повод празника. „Обединител на националната общност и създател на културните инструменти за развитието ѝ, Вазов е не просто писател, а духовен архитект на българската нация. Той е нужен и днес, паметта за него е жизненоважна, защото историята неразумно се повтаря, но науката, културата и литературата все така са призвани да облагородяват хората, да предпазват човечеството от забрава и повторение на историческите му грешки“, подчерта председателят на БАН.

В словото си тя отбеляза, че всяко време има нужда от своите будители. “Днес, когато не ни заплашва робство, но когато потъваме в безразличие, когато то често заспива в удобството на ежедневието, имаме нужда от ново пробуждане, от хора, които със знание, почтеност и мисъл осветяват пътя напред“, заяви чл.-кор. Славчева. „Да бъдеш будител в съвременния свят означава да защитаваш истината в едно общество, което често я губи сред сенките на дезинформацията. Да бъдеш учен, означава да продължиш делото на Вазов и на възрожденците като превърнеш знанието в духовна светлина“, акцентира председателят на БАН. Тя се обърна към учените с думите: „Нека работим така, че всяко наше изследване, всяка книга, всяка нова идея да бъде продължение на онзи възрожденски порив, който някога е запалил свещта на българската духовност. „И ний сме дали нещо на света“, напомня ни Иван Вазов. Да продължим да даваме – с чест, с мисъл и със съзнание за отговорността, която носим пред бъдещето“.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на словото на чл.-кор. Евелина Славчева по случай Деня на народните будители:

"Добре дошли в Българската академия на науките за да отбележим заедно Деня на народните будители - празник, който възражда паметта за духовните водачи на нацията, за онези, които събуждат у народа ни стремеж към просвета, знание и морално достойнство. 

Празникът е утвърден с Царски Указ № 177 от 28 юли 1922 г. по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски. Първото му честване, година по-късно, става всенароден акт на духовно самоосъзнаване – израз на признателност към нашите книжовници, просветители и революционери. След десетилетия на забрава, през 1992 г. Денят на народните будители е възстановен като общонационален празник.

Днес отново свеждаме глава пред делото на онези смели духовни светилници, които събудиха българския дух в мрака на робството, възпламениха жаждата за знание и свобода, и положиха основите на нашата културна и национална идентичност. 

Сред техните имена – Паисий, Софроний, Ботев, Левски, Каравелов, и безброй други, се извисява и фигурата на Иван Вазов — Патриархът на българската литература, който превърна Eзика в Родина и Родината в свещен дълг на Eзика. Тази година се навършиха 175 години от рождението на писателя и ние избрахме да посрещнем Деня на народните будители с почин към неговата памет и дело. 

С гордост припомняме, че през 1884 г. за неговия значителен принос към българската литература и език, включително поезията му от сборниците „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“ и ранните му прозаични творби Иван Вазов е избран за действителен член на Българското книжовно дружество, а  на 24 май 1921 г. е удостоен  със званието почетен член на Българската академия на науките за изключителния му принос за развитието на българския език, литература и национална култура. 

Той е един от шестимата българи без династическо потекло, носители на Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда – най-високото отличие на Царство България, дотогава 1920 г., присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов - след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение, а днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София.

Но може би най-високото негово отличие е естествено утвърдилото се определение „Народният поет“, което показва изключителното място на твореца като най-общопризнат глас на народните възгледи и стремежи. Едно от свидетелствата за това, е манифестацияta в София на 27 ноември 1919 г., когато след новината за Ньойския договор, събралото се множество спонтанно се насочва именно към дома на Вазов, за да изкаже там своето разочарование и недоволство. 

Ако се вгледаме в динамичната и противоречиво оценявана история на следосвобожденска България, ако се замислим за културните икони в българското битие от Възраждането насам, едва ли бихме открили друго тъй устойчиво съчетание на творческа личност и национална емблема. Поет, белетрист, драматург, критически мислещ писател. Патриарх на българската литература! Това е пиедестал, място изключително и незаемано от друг в народната памет. Каквито и ценностни промени да настъпват, каквито и политически конюнктури да се сменят в българското общество, Вазов остава там – като крепител, като стожер, като онзи монолитен камък, с който е увенчан и гробът му.

Отдаден ценител на природните красоти, Вазов заръчва върху неговия гроб да бъде поставен камък от морените на Витоша. В изпълнение на неговото изрично желание 10- тонната грамада е донесена от местността Златните мостове, където е обичал да седи, търсейки вдъхновение и общуване с природата. Според тогавашната преса превозването на морената станало с кола, теглена от три двойки биволи и отнело цели 18 дни.

Творчеството на Вазов е пределно универсално - то е близко и на детето, и на стареца, четено и разбирано е и от учения, и от простодушния. Успял е да го постигне, подбуждан от собственото си съзнание за отговорност и грижа за целия българския народ в неговите следосвобожденски изпитания. Вазов е поетът, когото всички знаят - с „Аз съм българче“, с „Песента на синчеца“, с „Българският език“ и „Опълченците на Шипка“, но и с „Новото гробище над Сливница“, и с „Елате ни вижте“.

Той познава патоса и възторга, но преживява и горчивината на българските разочарования. Създава образец на националната героика в „Под игото“, но и нейната виртуозна пародия в „Чичовци“, без да пропуска и тъжното ѝ ежедневие в „Немили-недраги“. 

Вазов се чувства част от европейската култура, влюбен е в Русия, но критикува и европейските, и руските политически интереси, тогава когато те застрашават интересите и съдбата на Отечеството.  Образът на Родината е централен в неговото творчество. Изпитанията, подемите и падовете по пътя към националното осъзнаване са темите, около които могат да бъдат подредени почти всичките му творби – стихотворения, разкази, повести, романи, драми. Вазовата Родина е недосегаем идеал, но и ценност, която трябва да бъде откривана и защитавана в ежедневния живот. 

Иван Вазов защитава патриаршеската си титла, както с изящна художествена словесност, така и с това, че успява да заложи началата на всички основни жанрове в българската литература след епохата на Възраждането. Той създава „в миниатюр цяла една литература“, както признава дори неговият опонент, основоположникът на модерната критика у нас д-р Кръстьо Кръстев.

Обединител на националната общност и създател на културните инструменти за развитието ѝ - Иван Вазов е не просто писател, а духовен архитект на българската нация. Той е нужен и днес, паметта за него е жизнено важна. Защото историята неразумно се повтаря, но науката, културата и литературата все така са призвани да облагородяват хората, да предпазват човечеството от забрава и повторение на историческите му грешки.

Всяко време има нужда от своите будители. Днес, когато не ни заплашва робство, но когато все по-голяма част от обществото потъва в безразличие, когато то често заспива в удобството на ежедневието, имаме нужда от ново пробуждане. От хора, които със знание, почтеност и мисъл осветяват пътя напред. 

Да бъдеш будител в съвременния свят означава да защитаваш истината в едно общество, което често я губи сред сенките на дезинформацията. Да бъдеш учен означава да продължиш делото на Вазов и на възрожденците, като превърнеш знанието в духовна светлина.

Уважаеми колеги, в Деня на народните будители нека си припомним, че истинската сила на един народ не е в неговото богатство, а в неговата памет, език и знание. Нека работим така, че всяко наше изследване, всяка книга, всяка нова идея да бъде продължение на онзи възрожденски порив, който някога е запалил свещта на българската духовност.

„И ний сме дали нещо на света“ - напомня ни Иван Вазов. Да продължим да  даваме - с чест, с мисъл и със съзнание за отговорността, която носим пред бъдещето.

Честит Ден на народните будители!

Да пребъде Българският дух!", се казва в изказването на председателя на БАН. І БГНЕС