Цеко Петков е български воевода, взел активно участие във всички въстания и четнически акции в северозападния край през ХІХ век.

Той е роден на 10 март 1807 г. в село Дългошевци, Ломско. Първоначално е ятак на местни хайдушки чети, но след като турците посягат на сестрите му Цеко става хайдутин в четата на Иван Кулин. Впоследствие се отделя в самостоятелна чета от 9 души, с която извършва нападения срещу турците, тероризиращи местните българи.

През 30-те и 40-те години на ХІХ Цеко Петков участва в Манчовата буна и двата Браилски бунта, вторият от които се ръководи от Георги Раковски.

След като се завръща в родния си край – Ломско, той е избран за кнез, т.е. кмет в Момин брод. Като такъв той участват в подготовката на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Ръководи голям отряд от 150-200 души, но е разбит. След неуспеха на въстанието е хвърлен в затвора, където прекарва три години. Освободен е с руско застъпничество.

Цеко Петков участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) При освещаване на Самарското знаме на 6/18 май 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите „Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско И зло да бяга от страх пред него, а по дире му да настане траен мир и благоденствие!“.

След Освобождението е избран за народен представител в Учредителното събрание и І ОНС. Участва в изработването на Търновската конституция.

Цеко Петков умира на 74-годишна възраст в село Момин брод на 15 май 1881 г. І БГНЕС