При нас с украинското зърно просто нямаше контрол. Първа страна е Румъния, те влизат вътре, трябва да премине през територията на България и да излезе – или до пристанищата, или сухопътно. Никой обаче не е контролирал това и наистина се пълнят маслобойните предприятия и мелниците с такова зърно, което сега казват, че са го проверили. Това заяви Огнян Боюклиев от Института по икономическа политика на БАН в предаването „Брюксел 1“ на Милена Милотинова.

В същото време министърът според мен се изложи като държавник, защото каза, че са засекли ред такива нарушения като в Полша, но не са ни ги съобщили, докато поляците при всяко такова нещо, тяхната агенция за храните, съобщават. Ние изведнъж разбрахме, че и при нас има такива решения. От друга страна излизат съобщения, че слънчогледът е украински и отговаря на всички изисквания и е безопасен. Дали е така, не знаем. Дали са съобщили в Брюксел, не знаем. Сложна е обстановката. Това, което Брюксел предлагат, е разумно, коментира Боюклиев.

Тези пари са много малки, те ще помогнат, за да се продължи складирането на това зърно, да можем да продадем на по-ниска цена, да го реализираме преди реколтата.

Първият транш беше 50 милиона за петте страни, от които за България 16 милиона. Това е нищо.

Тепърва предстои да се разбере колко ще ни се паднат от новия пакет, още даже няма решение за него. Те казват, че ще ни дадат 100 милиона, но да спрем всякакви забрани. Брюксел няма нищо против ние да си контролираме и да се спазват търговските регламенти. Предстоят другата седмица много важни срещи – едната със съвета на министрите по търговия, а другата с аграрните, подчерта експертът.

Трябва да защитим позицията си. Но, ако тръгнем да я защитаваме от типа „нашите ще фалират, затова спираме техните“, това не е европейско и няма как да мине. Аргументите трябва да са, че не се спазват изискванията на споразумението за солидарност, което разрешава реекспорт. Но те ще ни питат къде са ни органите. Защо това, което влиза на границата, не го контролирате след това дали е излязло. Това ще бъде сложно, защото те пък от друга страна трябва да се контролира дали ще излезе. Вижте поляците как стратегически действат. Те веднага извикаха украинския министър и двамата министри се разбраха, че ще направят всичко възможно износът, включително и на тези стоки, които са по споразумението за асоцииране, да отида на запад, да заобиколят Полша, посочи Боюклиев.

Ще ви дам един пример - този слънчоглед, който влиза в България, парите от него отиват в Лукойл Нефтохим, който е руска фирма и обработва руски нефт, а там в Бургас всички знаят, че стоят опашките с украинските цистерни, които карат дизел в Украйна. Този дизел отива в танковете на украинските въоръжени сили, а те пък стрелят. Въобще една голяма каша, а пък страда обикновеният човек. Не отива самият слънчоглед, а парите от слънчогледа. Както у нас през последната седмица много се говори за олигарси зърнопроизводители, а това всъщност са 300 000 души земеделски производители. В Украйна са 10 крупни олигарси, които са световно известни и те контролират и производството, и търговията с аграрни стоки. Украйна е голяма сила, 50% от слънчогледа се произвежда в Украйна.

От Полша тръгна всичко, защото поляците си гонят интереса и имат държава и държавност. Но иначе казват „нашите задържаха зърното, за да получат по-високи цени“. То това го направи целият свят. Ако гледаме прогнозите, включително и нашият институт даваше прогноза, че ще има дефицит на зърно. ФАО при ООН също даде много сериозна прогноза. Такава беше политиката, да задържим. Оказа се, че Русия има много висока реколта миналата година. Дори от част от окупираните територии караха зърно и то отиде в Африка и руснаците направиха класически дъмпинг с много ниски цени, заяви още Боюклиев.

Не е лошо, че имаме много зърно. Лошото е, че се изнася, а не се преработва във фуражи, в брашно, слънчогледа да го бутилираме в олио и да го изнасяме. Ако го направим на фураж, имаме българско мляко, месо, млечни и месни продукти. Ние това не го правим. Ако има някаква грешка и нещо сбъркано в европейската политика не е на ЕС, а на България. Общата селскостопанска политика е една рамка и тя казва какво може и какво не може. Всяка държава сама се вмества. Защо го направихме, така че голямата част да отива на единица площ. Естествено, че на единица площ най-ефективно е да произвеждаш зърно, щото това е с трактори и с комбайни. Става бързо и е интензивно. Много сбъркани неща има в нашата аграрна политика, допълни Боюклиев.

Попитан как стои въпросът при млякото и месото, той отговори, че по същия начин. Много големи количества сухо и концентрирано мляко се внася от Украйна в България специално. Нашето мляко не достига. У нас 60% от млечните продукти са с българско мляко, останалите 40% са с вносно. За Украйна спекулирам, не мога да го докажа, но има съмнения, защото най-големият завод е близо до Киев и той се построи след аварията в Чернобил, за да компенсира аграрните производства около аварията, защото казват, че когато се преработи млякото, намалява и радиацията. Спекулирам, но това се говори и трябва да се провери и да се знае. Вкараха преди празниците яйца от Украйна, които обаче отговарят на всички изисквания. Маркирани са, предприятията, които са ги произвели, са лицензирани, произвеждат по изискванията на ЕС. Те са по това споразумение за асоцииране. Ние отдавна трябваше да си дадем сметка, че нашите братя славяни от Украйна искат да станат част от ЕС и че това е страна с голям аграрен потенциал и че ние трябва да се преориентираме и да променим политиката си. Да правим българско жито за българско брашно и за български хляб. Български фураж на българските животни, българско мляко, българско сирене, кашкавал и т.н. И в това няма нищо лошо, това не е антиевропейско. Няма нищо модерно в това да продаваш в супермаркет, както прави Европа от преди 50 години. Модерното е да скъсиш веригата, да произвеждаш пресни храни, а не да транспортираш зеленчуци от 3500 км от Португалия и Испания. Трябва да ги произведеш в Пловдивско и на другия ден да са в чинията на салата, подчерта експертът от БАН.

ЕС е солидарна организация. Трябва да седнем с тези, които сме най-пострадали и да направим една обща политика и да регламентираме. Това, което направиха например унгарците, то не е кой знае колко трудно. Внасяш продукция, която искаш да изнесеш в трета страна, извън ЕС. Депозираш някаква сума – 500 евро на тон зърно. България за 24 часа спокойно може да се премине и да се направи реекспорт, даже и за 48 часа да е.

Трябва всичко това, което твърдя, да бъде доказано. Аз не съм и държавник, за да го доказвам. Но министърът застава и казва „ние също засякохме“. Като са засекли, защо са мълчали досега, защо не са съобщили и на нас, и на ЕК, заяви Боюклиев.

На въпрос дали ще се отдръпне България от временната забрана за внос от Украйна, той отговори, че се надява да се отдръпнем, но в същото време да осигурим контрол. Много се надявам да си дадат сметка от бранша, от мелничарите, от маслобойните предприятия, от млекопреработвателите. Има една политика на ЕС от 2017г., от нивата до вилицата и 2025г. трябва да се знае във всеки един хранителен продукт произхода на всяка една от съставките вътре. Сега е препоръчителна, 2025г. ще стане задължителна. Ето това е моментът, ако го вкараме, ще защитим потребителя от тези неща“, каза Боюклиев. Попитан ако се отдръпне България от временната забрана за внос от Украйна, може ли да поиска по-големи компенсации, експертът отговори, че би трябвало. „Това са много дребни суми. Все ще компенсират с някакви суми, но това ще е много малко“, добави още той. /БГНЕС