Правителството на Израел в момента води война без цел, без ясни планове и без шансове за успех. От създаването си държавата Израел никога не е водила такава война.

Престъпната банда, оглавявана от Бенямин Нетаняху, създаде прецедент, който няма равен в историята на Израел и в тази област.

Очевидният резултат от операция „Колесниците на Гидеон“ е, на първо място, обърканата дейност на израелските военни части, разположени около Газа.

Това е особено вярно в кварталите, където нашите войници вече са се сражавали, били ранени и загинали, убивайки много бойци на Хамас, които заслужават да умрат, и много повече невинни цивилни.

Те се присъединиха към статистиката на безсмислените жертви сред палестинското население, достигаща чудовищни размери.

Последните операции в Газа нямат нищо общо с легитимни военни цели.

Правителството изпраща нашите войници – а военните се подчиняват – да бродят из кварталите на град Газа, Джабалия и Хан Юнис в нелегитимна военна операция. Това вече е частна политическа война. Непосредственият резултат от нея е превръщането на Газа в зона на хуманитарна катастрофа.

Животът и смъртта в Израел/Палестина е като безкраен зомби апокалипсис.

През изминалата година по целия свят бяха отправени тежки обвинения срещу израелското правителство и поведението на неговите военни в Газа, включително обвинения в геноцид и военни престъпления.

В публичните дебати в Израел и на международната сцена аз категорично отхвърлих тези обвинения, макар че не се поколебах да критикувам правителството.

Международните медии слушат всички гласове в публичния дебат в Израел. Те могат да разграничат тези, които служат като рупори на Нетаняху и неговите лакеи, от неговите опоненти, които го възприемат, както медиите обичат да казват в момента, като главата на престъпна фамилия.

Не се поколебах да давам интервюта в Ирландия, Италия, Нидерландия, Великобритания и други места на международната сцена.

Доста често разочаровах интервюиращите, когато категорично твърдях, че Израел не извършва военни престъпления в Газа.

Имаше прекомерни убийства, но твърдях категорично и с убеждение, че в нито един случай правителствен служител не е дал заповед да се нанасят удари безразборно срещу цивилни граждани в Газа.

Големият брой невинни цивилни граждани, убити в Газа, беше труден за осмисляне, неоправдан и неприемлив. Но всичко това, както съм казвал във всички медии по света, беше резултат от жестока война.

Тази война трябваше да приключи в началото на 2024 г. Тя продължи без оправдание, без ясна цел и без политическа визия за бъдещето на Газа и Близкия изток като цяло.

Военните, натоварени с изпълнението на правителствени заповеди, в много случаи действаха прибързано, непредпазливо и прекалено агресивно.

Те обаче не получиха никакви заповеди, инструкции или указания от висшето военно командване да нанасят безразборни удари срещу цивилни граждани.

Ето защо, както твърдях по това време, не бяха извършени военни престъпления.

Геноцидът и военните престъпления са правни термини, които се отнасят в голяма степен до намерението и отговорността на лицата, упълномощени да формулират целите на войната, нейното провеждане и предназначение, границите на военните действия и ограниченията за употреба на сила.

Аз се възползвах от всяка възможност да направя разграничение между престъпленията, в които сме обвинени и които отказвам да призная, и небрежността и безразличието към жертвите в Газа и непоносимите човешки жертви, които сме причинили там.

Първото обвинение отхвърлих, второто признах.

През последните седмици вече не съм в състояние да го правя. Това, което правим в Газа в момента, е война на опустошение: безразборно, безгранично, жестоко и престъпно убиване на цивилни граждани.

Не правим това поради загуба на контрол в някакъв конкретен сектор, нито поради някакъв несъразмерен изблик на някои войници от някаква част.

По-скоро това е резултат от правителствената политика – съзнателно, злонамерено, злоумишлено и безотговорно наложена. Да, Израел извършва военни престъпления.

Първо, създаване на изкуствен глад в Газа. По този въпрос позицията на висшите правителствени фигури е публична и ясна.

Да, ние лишаваме жителите на Газа от храна, лекарства и основни жизнени нужди като част от явна политика.

Нетаняху, както обикновено, се опитва да замъгли вида на заповедите, които дава, за да избегне правната и наказателната отговорност в даден момент.

Но някои от неговите лакеи го казват направо, публично, дори с гордост: Да, ще оставим Газа да гладува. Тъй като всички жители на Газа са Хамас, няма морални или оперативни ограничения за изтребването на всички тях, над два милиона души.

Израелските медии, всяка по свои причини (някои от които са разбираеми), се опитват да представят умерена версия на събитията в Газа.

Но картината, която се показва по целия свят, е много по-широка, много по-опустошителна. Невъзможно е да се гледа на това с безразличие и кимване, сякаш реакцията на света е просто широко разпространено избликване на антисемитизъм, защото всички ни мразят и всички са антисемити.

Е, не. Френският президент Еманюел Макрон не е антисемит. Познавам го добре.

Разговарях с него през последните няколко месеца. Когато дойде моментът, френската армия застана на предната линия, за да защити Израел, и съдейства за прехващането на ракетните атаки на Иран.

„Ние се борим с вас срещу вашите врагове под мое ръководство, а вие ме обвинявате, че подкрепям тероризма“, заяви наскоро Макрон.

Той е приятел на Израел, както и британският премиер Кир Стармър, нидерландският премиер Дик Шуф, италианският премиер Джорджа Мелони и много други, които се присъединиха към тях от редиците на най-изявените и важни министри и лидери в Европа.

Те чуват гласовете от Газа. Те виждат страданията на стотици хиляди цивилни. Те чуват гласовете от заседанията на израелското правителство и осъзнават очевидното: израелските министри, начело с престъпния бос Нетаняху, активно, без колебание и с предумисъл провеждат политика на глад и хуманитарен натиск, с потенциал за катастрофални последици.

Убийството на Тзеела Гез е ужасяващо. Не може да не ни заболи от съдбата на тази млада жена и трагедията, на която тя стана жертва по пътя към болницата, за да роди сина си.

Нека той оцелее и расте в лоното на любящото си семейство, което със сигурност ще го защити. Но изявлението на председателя на Регионалния съвет на Самария, Йоси Даган, че палестинските села трябва да бъдат унищожени, е декларация за геноцид.

Когато палестинско село изгори, а вече има няколко такива, ще ни кажат, че извършителите са малка, насилствена група, която не представлява заселниците.

Това е лъжа. Те са много. Къде е полицията? Къде е армията? Къде са десетките хиляди заселници, които трябва да кажат, че тези ужасяващи младежи от хълмовете са престъпници, които трябва да бъдат изпратени в затвора, вместо да се скитат из маслиновите гори, принадлежащи на жителите на Западния бряг?

Не е възможно да се пренебрегне и това, което се случва в някои израелски военни части, включително специалните сили, където служат най-добрите и най-смелите войници.

Има твърде много случаи на жестака стрелба по цивилни, унищожаване на имущество и домове, дори когато това не би трябвало да се случва.

Има твърде много грабежи и кражби от домове, с които в много случаи израелските войници се хвалят. Някои стигат дотам, че публикуват своите подвизи в интернет.

Израелците извършват военни престъпления. Не споделям мнението на бившия началник на генералния щаб Моше Яалон, който каза, че Израел извършва етническо прочистване.

Но наближаваме момента, в който ще бъде неоспоримо, че това е неизбежният резултат от действията на правителството, военните и нашите смели войници.

Време е да спрем, преди да бъдем изгонени от семейството на нациите и да бъдем призовани пред Международния наказателен съд за военни престъпления, без да имаме добра защита. Достатъчно. | БГНЕС

---

Бившият министър-председател на Израел Ехуд Олмерт, коментар за в.„Хаарец“.