Джо Байдън получи ясен въпрос от журналисти: „Кой според вас има заслуга за това, г-н президент: вие или Доналд Тръмп?“

Президентът на САЩ току-що беше приключил с обявяването на това, което представи за свое най-значимо външнополитическо постижение - споразумението за прекратяване на огъня между Израел и Хамас за спиране на кървавата война в Газа, в която загинаха 46 000 палестинци и 1700 израелци. Той не беше в настроение да отговори на питането.

„Това шега ли е?“ - каза президентът, след което си тръгна заедно с вицепрезидента си Камала Харис и държавния секретар Антъни Блинкен.

Успехът има много бащи. Когато споразумението най-накрая беше обявено, всички те се изправиха, за да си припишат заслугата.

Байдън заяви, че примирието е разработено и договорено от неговия екип и ще бъде приложено от бъдещата администрация. Докато хвалеше дипломатите си, той започна да тъгува: „Библията казва, че са блажени миротворците. Много миротворци помогнаха за осъществяването на тази сделка.“

В същото вреиме липсваха размисли за това защо планът, който той предложи през май, беше окончателно приет само няколко дни преди встъпването в длъжност на Тръмп.

Този факт не убягна от вниманието на новоизбрания президент Тръмп. „Това ЕПИЧНО споразумение за прекратяване на огъня можеше да се случи само в резултат на нашата историческа победа през ноември, тъй като то даде сигнал на целия свят, че моята администрация ще търси мир и ще преговаря за сделки, за да гарантира безопасността на всички американци и на нашите съюзници“, написа той в публикация в своята социална мрежа Truth Social.

Истината може би се крие някъде по средата. Според високопоставен служител от администрацията на Байдън екипите на Тръмп и Байдън са си партнирали, за да финализират сложното примирие по време на прехода на властта, белязан от враждебност и недоверие.

При обявяването на сделкатахп се чуха дори нотки на приятелство между съперничещите си екипи. Представители на администрацията на Байдън похвалиха партньорството между дипломата Брет МакГърк и пратеника на Тръмп за региона Стив Уиткоф.

„Това наистина беше забележително“, каза служител на Байдън, който говори при условие на анонимност.

Самият Байдън е казал на Тръмп, че иска да работят заедно за постигане на споразумение, когато двамата се срещнаха в Овалния кабинет малко след изненадващата победа на Тръмп на изборите през ноември.

В последните дни на преговорите този месец Виткоф, който не заема никаква официална длъжност в правителството, е бил поканен да пътува до Доха заедно със служителите от администрацията на Байдън, участващи в преговорите.

В един необичаен момент, казва служителят, Виткоф е бил изпратен сам в Израел, за да се срещне с министър-председателя Бенямин Нетаняху в рамките на игра с висок залог, за да го убеди да приеме споразумението за прекратяване на огъня.

Според израелските медии срещата между Виткоф и Нетаняху, която се състояла по време на Шабат, въпреки първоначалните възражения на съветниците на Нетаняху, била „напрегната“. Виткоф е оказал натиск върху Нетаняху да приеме сделката и да се съгласи на ключови отстъпки, за да спре войната по-скоро.

„Мисля, че това беше доста ефективно“, подчерта служителят от администрацията на Байдън.

Вестник „Таймс ъф Израел“, позовавайки се на свои източници, се изказва не толкова ласкаво за лагера на Байдън: „Пратеникът на Тръмп разколеба Нетаняху в рамките на една среща повече, отколкото Байдън за цялата година“.

В публичните си изявления относно сделката Нетаняху сякаш пренебрегна Байдън и първо се обади на Тръмп, за да му благодари „за помощта, която оказа, за да ускори освобождаването на заложниците и да помогне на Израел да сложи край на страданията на десетки заложници и техните семейства“.

След като обяви плановете си да пристигне във Вашингтон, за да се срещне с Тръмп и да обсъди ситуацията около Газа, той добави кратка реплика за работата си с Байдън: „След това министър-председателят Нетаняху разговаря с президента на САЩ Джо Байдън и също му благодари за помощта, която оказа за придвижването на сделката за заложниците.“

Изтеклите подробности за срещата между Нетаняху и Виткоф може да имат елементи на „театър, който да даде на Нетаняху прикритие, че най-накрая е приел сделката“, каза Мат Дъс, изпълнителен вицепрезидент на Центъра за международна политика и бивш външнополитически съветник на сенатор Бърни Сандърс. „Нетаняху разбира, че Тръмп идва. Той даде ясно да се разбере, че иска тази война да приключи, а Тръмп действа по съвсем различна калкулация от Байдън."

„Байдън винаги е давал да се разбере, че независимо от това какво прави Нетаняху, той ще продължи да има безусловна и безрезервна американска подкрепа. Нетаняху не може да бъде сигурен в това с Тръмп“, обясни специалистът.

В САЩ Байдън се сблъска с нападки отдясно и отляво за начина, по който провежда политиката по отношение на войната, както и с гняв сред официалните лица, които смятат, че САЩ не оказват достатъчен натиск върху Израел да спре военната си кампания в Газа.

Десетки работещи в Държавния департамент се възмутиха публично и на четири очи от начина, по който администрацията се е отнесла към войната. Те твърдят, че отказът на Байдън и неговите помощници да заплашат със спиране на доставките на оръжия и друга помощ за Израел е удължил конфликта.

Служител на Пентагона по-рано заяви, че прекратяването на огъня „се движи от екипа на Тръмп ... а Байдън, Блинкен и цялата администрация са поддръжници“.

Про-Тръмп републиканците бяха също толкова язвителни към усилията на Байдън за прекратяване на войната, въпреки че го нарекоха "твърде мек" към Хамас.

Сенаторът от Тексас Джон Корнин заяви: „сделката е окуражаваща, но знаем, че президентът Байдън не е най-добрият преговарящ, когато става въпрос за такива сделки“.

Преди това Тръмп предупреди, че „в Близкия изток ще настъпи ад“, ако не бъде постигнато споразумение преди встъпването му в длъжност.

Запитан дали тези заплахи може да са довели до прекратяване на огъня, Корнин отговори: „Не вярвам в съвпадения. Вярвам, че президентът Тръмп е оказал влияние върху тази сделка. И очевидно администрацията на Байдън е нетърпелива да приключи с този въпрос“.

И все пак най-острият гняв срещу Байдън във връзка с войната беше изразен от прогресивните среди, които смятат, че безусловната подкрепа за Израел е удължила войната и е струвала на Камала Харис решаващи гласове от левицата на изборите през ноември.

Според някои от тях прекратяването на огъня е дошло твърде късно и няма да подобри оценката за решенията на Байдън в областта на външната политика.

„Никой няма да повярва, че Байдън е осигурил това прекратяване на огъня. Никой“, подчерта Дъс. „Той продължи да дава политическо прикритие на Нетаняху, дори когато Нетаняху многократно подкопаваше възможността за прекратяване на огъня.“ | БГНЕС

Андрю Рот, кореспондент по глобалните въпроси на вестник "Гардиън"