Колекцията е описана, каталогизирана и дигитализирана благодарение на споразумението между Централна библиотека на БАН и Българската екзархия. Изложбата се осъществява по повод 155 години от създаването на БАН.

Директорът на Централната библиотека на БАН Силвия Найденова заяви пред БГНЕС, че работата е отнела една година.

"Книгите първоначално бяха подредени в касетки. Ние ги извадихме, систематизирахме и тогава започна обработката. Колекцията притежава книги от 19 век, най-старата е от 1858 г. с богослужебно съдържание. Книгите са със статут на книжовно-документално наследство и са защитени. От полза са за всички изследователи, които се интересуват от темата. Голяма част от литературата е религиозна, защото такова е било времето. Част от книгите са с правно съдържание - закони и устави. Също така, голям е делът на художествената литература - българска класика и първите преводи на български език от френски, английски и руски автори. Изданията са много стари и много ценни", подчерта Найденова.

Христо Копано, член на настоятелството на фондацията на българската екзархия в Истанбул, сподели, че книгите са били изоставени, изхвърлени, с влага и прах.

"Получихме подкрепата на БАН и специалистите от библиотеката, които положиха голям труд и възстановиха книгите. Надявам се, всичко това да помага на учените и българския народ, за да имат повече информация за миналото и да разберат по-добре нашата история", каза той.

Проф. Кирил Топалов благодари на българския посланик в Анкара Н.Пр. Ангел Чолаков за ролята му в процеса.

"Не можем да си представим българското възраждане без Екзархията. В личен план съм щастлив, защото преди 25 години аз предложих първата идея за нещо подобно, като директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. С президента Петър Стоянов бяхме на посещение в Екзархията и като отворихме шкафовете с тези книги, аз казах: Дайте ги в Народната библиотека, ще ги съхраним и дигитализираме. Президентът и българите в Екзархията бяха ентусиазирани, но след половин година трябваше да замина като посланик в Атина и тази инициатива замря. Сега се възстанови, за да се направи тази чудесна проява. Тя ще остави следа и е много важна за нашата културна памет. Възрожденската памет е там, в Екзархията", посочи професорът и продължи: "Цариград тогава е бил България, столица на неосвободената още България. Там са работили повечето от големите възрожденци като Петко Славейков". | БГНЕС