В сърцето на Стара планина, там, където пътят вие между Велико Търново и Гурково, се крие един природен феномен и късче история – чешма, от която тече топла, лековита и дори... горяща вода. Построена от ентусиазма на бригадирското движение, днес тя е спирка за стотици пътуващи, а за някои, като жената, която грижливо подрежда пълни туби в колата си, е основен източник на вода за дома, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.

Пътят през прохода, известен в миналото като Хаинбоаз, е един от първите големи строителни обекти на бригадирското движение в България. През лятото на 1946 г. хиляди младежи с кирки, лопати и много идеализъм започват работа по трасето, което ще свърже Северна и Южна България. Именно по време на този строеж те попадат на извора с необичайни свойства и решават да изградят чешма, която да служи на поколения напред. Днес, десетилетия по-късно, чешмата е мълчалив паметник на онова време – време на усилен труд и вяра в бъдещето.

Вода, която лекува и гори

Това, което прави водата уникална, е нейният състав. Докато пълни поредната туба, жената ни разказва за необикновените ѝ качества. Специфичната миризма на сяра, която се носи около чешмата, издава високото съдържание на сероводород. Именно този газ е причината за най-голямата атракция – способността на водата да гори. „И гори“, казва тя с усмивка и добавя: „Ако имате запалка, може да я запалите.“ И наистина, при поднасяне на пламък, особено в специално пробитите отвори на тръбите, водата се възпламенява със синкав ореол – гледка, която изумява и привлича туристи.

Но за нея и семейството ѝ атракцията е на заден план. Те ценят водата заради лечебните ѝ свойства и чистия ѝ вкус. Питам я за какво точно помага. „Много е добра за стомаха, за изчистване на организма, съдържа сяра и другите вече витамини там и минерали ги забравих, съжалявам“, споделя тя.

Богатият минерален състав на водата, която е хипертермална и слабо минерализирана, я прави подходяща при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система и стомашно-чревни неразположения. Затова и семейството ѝ я използва не само за пиене, но и в домакинството. „Хубаво е да се ползва, хубаво е да се готви, няма котлен камък“, обяснява тя. За тях, идващи от населено място с некачествена питейна вода, тази чешма е истинско спасение.

„А вие виждам, че пълните туби. Използвате я за?“, питаме я.

„За пиене. За пиене, за готвене. Нашата вода от ВиК-то не е годна за пиене“, отговаря тя, без да спира да пълни.

„Голямо богатство“ с предупреждение

Въпреки че я ползва постоянно, жената е наясно, че с тази вода не бива да се прекалява. „Защото е с много минерали, но не е добре да се използва много дълго време“, казва тя, потвърждавайки предупрежденията на специалистите.

Продължителната и безконтролна употреба на силно минерализирана вода, особено такава, богата на сяра, може да натовари отделителната система. Лекарите съветват питейното балнеолечение да се провежда след консултация и под лекарски контрол, обикновено за определени периоди от време, последвани от почивка.

Тя обаче признава, че в тяхното домакинство тази препоръка често се пренебрегва. „И ние си ползваме останалата вода. Дори е по-дълго от месец си я ползваме. Което не е много хубаво, но ние си я ползваме. Много е хубава. Голямо богатство“, завършва тя, илюстрирайки дилемата между нуждата и предпазливостта.

Така чешмата с горящата вода в Прохода на Републиката остава символ на българската история и природа. Един дар от миналото, който продължава да привлича, лекува и напомня, че дори най-големите богатства на земята трябва да се използват с мярка и уважение. Тя е спирка за отдих, източник на здраве и жива легенда, която се предава от пътуващ на пътуващ, заедно с пълните туби с топла, миришеща на сяра и леко магична вода. І БГНЕС