Първите удари на Иран срещу цели в Персийския залив предизвикват шок и паника сред хората в Кувейт. За това разказа пред БГНЕС Милена Баева – университетски преподавател и ръководител на Българското неделно училище към българското посолство в Кувейт, която е сред евакуираните наши граждани.

„Беше почивният ден в Кувейт. Бяхме си вкъщи, синът ми имаше приятели на гости, а съпругът ми беше завел дъщеря ни на тренировка. Изведнъж започнаха да се чуват експлозии. Не валеше дъжд, така че очевидно не бяха гръмотевици“, разказва тя.

Малко след това се включват сирени, а първоначалната реакция е паника и неяснота какво точно се случва. „Започнаха съобщения в групите ни – да стоим на закрито, да не излизаме. Хората изпращаха информация какво означават различните сигнали на сирените, както и снимки на ударени места – включително американски бази“, казва Баева.

По думите ѝ най-големият шок е бил, че Кувейт се оказва директно засегнат от конфликта. „Никой не вярваше, че това ще се случи. Миналата година имаше 12-дневна война, но нищо подобно не се случи тогава.“

Строги мерки и бърза реакция на властите

Според Милена Баева властите в Кувейт реагират бързо и организирано. „Местните власти постоянно уведомяваха хората какво трябва да се прави и какво означават сирените. Основното послание беше да стоим на безопасно място.“

Държавата прави и сериозни усилия да не се допусне срив в инфраструктурата. „Хората веднага започнаха да се запасяват, но нямаше никакви проблеми – нито с ток, нито с вода, нито с интернет. Организацията беше на много високо ниво и нямаше никакъв хаос“, разказва тя.

Властите постоянно са уверявали населението, че противовъздушната отбрана работи и че повечето експлозии са от прихванати ракети, добавя Милена Баева.

Сложна евакуация заради атаките по летището

Евакуацията на българските граждани се оказва изключително сложна, тъй като гражданското летище в Кувейт е сред първите цели на ударите.

„Летището беше ударено два пъти за десет дни. Първия път щетите не бяха толкова големи, но втория път бяха засегнати танкери за гориво и то спря напълно да функционира“, обяснява Баева.

Затова българите са изведени по суша към Саудитска Арабия, откъдето се организира полет към България. 

Координация между няколко държави

Организацията на евакуацията изисква сериозна координация, тъй като трябва да бъдат изведени хора от три държави – Кувейт, Катар и Бахрейн – чиито летища не функционират.

„Нашият посланик Димитър Димитров още от първия ден се обаждаше да провери как сме. От посолството държаха постоянна връзка с всички българи“, разказва Баева.

След като става ясно, че много хора искат да напуснат страната, започва подготовката за евакуационен полет от Рияд. Българският консул в Кувейт Анатоли Минков ескортира групата до границата, а консулът в Рияд Варбан Бенишев поддържа постоянна връзка по време на пътуването.

„Пътят през пустинята беше безкраен и напрегнат. Не знаеш това, което виждаш в небето – светлина ли е или ракета“, спомня си тя.

„България не ни остави“

В Рияд дипломатите успяват да осигурят временно настаняване за групата, въпреки че хотелите са пълни. „Тези хора не бяха спали по 30–40 часа, караха на кафе и енергийни напитки, но въпреки това успяваха спокойно и с усмивка да организират всичко.“

Когато самолетът каца в София, емоцията е огромна. „Никога не съм се радвала толкова да видя светлините на София“, казва Баева.

„Когато кацнахме и всички започнаха да ръкопляскат, тези аплодисменти бяха за всички хора, които ни помогнаха да се върнем. В нито един момент не се почувствахме изоставени. Знаехме, че България мисли за нас.“

И добавя: „Като майка искам да благодаря, че ни прибрахте – и нас, и децата ни.“ І БГНЕС