При дискусиите относно негативните последици от прекомерната употреба на дигитални устройства общественото внимание обикновено се насочва към когнитивните функции – способността за концентрация и аналитично мислене.

Последните научни данни обаче сочат, че екраните оказват сериозно и видимо влияние върху анатомията и физиологията на човешкото тяло, съобщава Би Би Си.

Според експерти съвременните технологични средства могат да променят структурата на шийните прешлени, да влошат зрителната острота, да компрометират двигателните умения и да доведат до загуба на мускулна сила. Подобни соматични изменения от своя страна крият риск от последващ когнитивен спад и по-сериозни системни заболявания. Един от най-разпространените проблеми е т.нар. „технологичен врат“ – състояние, породено от постоянното накланяне на главата надолу при работа със смартфони. Тази позиция оказва механичен натиск върху шийната област, равняващ се на тежест до 27 килограма. Натоварването може да увреди интервертебралните дискове, да отслаби ставния и мускулния апарат и да редуцира капацитета на белите дробове.

Дерматолозите също изразяват безпокойство от феномена. Д-р Джъстин Хекстол, член на Кралския колеж на лекарите във Великобритания, посочва, че перманентното механично натоварване на кожата в областта на шията стимулира формирането на преждевременни бръчки. Специалистът предупреждава и за рисковете при употребата на смарт часовници, тъй като специфичната микросреда под тях – характеризираща се с висока влажност и липса на светлина – е благоприятна за развитието на микози и екземи.

По отношение на офталмологичното здраве, проучване на Държавния университет в Охайо, обхванало период от над двадесет години, не установява пряка причинно-следствена връзка между работата отблизо (във фокус с екран) и прогресията на миопията (късогледството). Изследователите обаче подчертават, че дигиталният начин на живот ограничава времето, прекарвано на открито. Естествената слънчева светлина стимулира синтеза на допамин в ретината, който е ключов за правилното анатомично развитие на окото, а дефицитът му ускорява зрителните аномалии.

Сериозен маркер за общото здравословно състояние се оказва и силата на ръчния хват, която според съвременни метаанализи предсказва риска от преждевременна смърт по-точно от стойностите на кръвното налягане. Професорът по медицинска социология в университета „Лаузитц“ в Германия Йоханес Белер дефинира отслабването на мускулната сила като ранен предупредителен сигнал за бъдещото здраве на младите поколения, обусловен от преминаването към засилен седентарен (заседнал) начин на живот пред екраните.

В допълнение, прекомерното екранно време корелира с по-ниски нива на фина и груба моторика, като тенденцията е най-силно изразена при децата. Научната общност препоръчва не пълна забрана на технологиите, а съзнателно интегриране на мануални дейности в ежедневието – свирене на музикални инструменти, калиграфия, готвене и занаяти.

В заключение експертите са единодушни, че човешката анатомия се адаптира към дигиталната среда чрез патологични изменения, което налага въвеждането на превантивни мерки: поддържане на устройствата на нивото на очите, чести почивки при статична работа и увеличаване на ежедневната физическа активност. I БГНЕС