Ново изследване показва, че границата между будността и съня е много по-размита, отколкото се смяташе досега. Според изследователите е възможно човек да сънува, преди да заспи, и да мисли рационално, след като вече е потънал в сън.

Екип от учени записал мозъчната активност на 103 участници чрез електроенцефалография (ЕЕГ), докато те подремвали в лаборатория. Изследователите прекъсвали участниците със звуков сигнал на различни интервали и ги питали какво е минавало през съзнанието им непосредствено преди сигнала. След това участниците оценявали преживяването си по четири показателя - доколко е било странно, плавно, спонтанно и доколко се е усещало като будност или сън.

От общо 375 събрани описания на преживявания чрез алгоритъм за машинно обучение изследователите групирали данните в четири основни типа психични състояния, без предварително да определят категориите: фрагменти от спомени, мисли, свързани с обкръжението, съноподобни образи и съзнателни размисли за бъдещето.

Резултатите показали, че противно на очакванията всичките четири типа психични състояния се проявявали както по време на будност, така и по време на различни стадии на съня. Един участник, определен като напълно буден според показателите от ЕЕГ, съобщил за съноподобно преживяване с необичайни образи, докато друг участник в по-дълбок стадий на съня съобщил за обикновена, рационална мисъл, свързана с работата си.

За да изяснят как е възможно сходни психични преживявания да възникват независимо от състоянието на бдителност, изследователите анализирали по-подробно мозъчните сигнали, използвайки повече електроди и по-кратки времеви прозорци. Те установили, че определени "мозъчни сигнатури" - например по-слаба комуникация между отдалечени мозъчни региони при съноподобни образи - остават еднакви, независимо дали участникът е бил буден или заспал.

Изследователският екип е разработил онлайн въпросник, наречен "Drifting Minds", с продължителност около двадесет минути, с който изследва подобни психични преживявания при по-широка извадка от хора. Досега близо 5000 души от пет континента са участвали в проучването, като целта е да се установи дали профилите на заспиване зависят от възрастта, пола, културата или личностни черти като креативност и тревожност. |БГНЕС