Краят на четвъртия му мандат се вижда, но изглежда че няма да замени премиерското кресло с класна стая. Рюте по-всичко личи, че ще продължи кариерата си на международната сцена – нещо немислимо за него преди повече от десетилетие когато с изявите си дори се възмущаваше на европейските политики.
След проведената неформална среща на лидерите, Марк Рюте е с едни гърди напред за наследник на Йенс Столтенберг, след като последната голяма пречка отпадна - Унгария даде своето „да“.
Ако се разгледа политическия път на Рюте, ще се види, че той винаги е бил привързан към родната Нидерландия, разказва в очерк обществената телевизия NOS. Според нейните източници той е сигурният нов генерален секретар на Алианса.
Рюте е човек на навиците, който живее в един и същи апартамент от години, кара стар Сааб и замени своята "стара Nokia" за смартфон – само заради въведените съобщения за инциденти, които разпращат мобилните оператори.
Нещо повече, самият Рюте дълго време настояваше, че изобщо не е толкова амбициозен за международна политическа кариера. Той преподаваше по няколко часа седмично в училище, включително по време на премиерския си мандат. Дори заяви, че след премиерстването му се вижда като учител. И това изглеждаше доста правдоподобно.
Външната политика не го блазнеше изобщо. Като лидер на VVD той говореше презрително за европейското сътрудничество по времето около 2010 г., точно преди да встъпи в длъжност като премиер.
"Брюксел наистина е бездънна яма. Европейският съюз е напълно откъснат от обществото. Чудесно е, че хората започват да забелязват това", казва в свое интервю и допълва, че единственият актив на ЕС, е неговият свободен вътрешен пазар.
В кампанията през 2012 г., за втория си мандат, той обеща, че нито стотинка повече няма да отиде при гърците. Не спази това обещание, но в южноевропейските страни-членки остана образът, че Нидерландия под ръководството на Рюте е скъперник и се зае със затруднените страни заради финансовата им политика.
Но времената на "г-н Не" свършиха. Отношението на Рюте се промени от 2014 г., когато той беше принуден да се изявява на международната сцена в резултат на катастрофата на MH17, при която загинаха 196 нидерландци. Две години по-късно той видя за пореден път, че наистина може да се постигне нещо в международната политика, когато успя да сключи сделка с турския президент Ердоган за спиране на потока от бежанци. Руската инвазия в Украйна преди две години даде последния тласък: сега той е твърдо проевропейски настроен и човек, който се интересува от НАТО.
Освен това, с дългогодишния си опит, сега той поддържа добри контакти и извън ЕС - например с Вашингтон, Лондон и Йерусалим. Това отчасти се дължи на характера му. Защото Рюте, които сега познават извън Нидерландия, е удобен посредник. Той се разбира с почти всички и поддържа контактите си вярно. Има безброй истории на хора, които някога са имали контакт с него и години по-късно са получили заинтересовано текстово съобщение от него. И тези качества пасват идеално на профила на генералния секретар, който действа като своеобразен конектор между 31-те страни-членки на НАТО.
През октомври 2023 г. Рюте най-накрая признава, че има международни амбиции. И дори тогава с половин уста заявяваше, би било по-добре, ако жена стане първо генерален секретар на НАТО. Това се отнасяше до неговия конкурент, естонския премиер Калас, която също се интересува от позицията. През ноември тя разказа шега, която била чула: "Следващият генерален секретар трябва да е от нова страна-членка, а нов означава двадесет години (като Естония; Холандия е част от него от основаването си през 1949 г., бел. ред.), трябва да идва от страна, която харчи 2% от своя БВП за отбрана (което Холандия току-що го направи) И би било хубаво, ако е жена. Така че логичният избор е: Марк Рюте."
Това не означава, че Марк Рюте не е трябвало да прави нищо повече. Премиерът в оставка имаше толкова много международни срещи на върха и срещи през последните месеци, че подигравателно беше наричан министър-председател на външните работи. І БГНЕС
-----------------
Апостол Апостолов, специално за БГНЕС от Брюксел.