Аманда Сейфрид се просълзи по време на 15-минутната овация за новия ѝ във Венеция

Тя играе главната роля във филма „The Testament of Ann Lee“, режисиран от Мона Фастволд.

Аманда Сейфрид беше обзета от емоции, когато новият ѝ филм „The Testament of Ann Lee“, режисиран от Мона Фастволд, получи 15-минутна овация във Венеция – изпреварвайки „Франкенщайн“ като най-дългата на фестивала досега.

Съсценаристът Брейди Корбет се забавляваше с публиката, докато Аманда Сейфрид, със сълзи на очи, вдигаше юмруци във въздуха, докато аплодисментите продължаваха вече 7 минути. Фастволд, съсценарист на миналогодишния носител на „Сребърен лъв“ и трикратен носител на „Оскар“ „Бруталистът“, се усмихваше на публиката, окрилена от гръмкия прием. На осмата минута Аманда прошепна на никого конкретно: „Какво трябва да правим сега?“

По-голямата част от публиката в партера започна да се разотива след десетата минута, но балконът — препълнен с членове на екипа и потенциални купувачи — продължи да аплодира. Корбет и Фастволд напуснаха залата, преди овациите напълно да утихнат.

„Мисля, че на хората им хареса“, заяви Сейфрид пред Variety, докато напускаше театъра.

Аманда играе главната роля на Ан Лий, а Луис Пулман – ролята на нейния брат Уилям Лий. В актьорския състав са още Томасин Макензи, Стейси Мартин, Тим Блейк Нелсън, Кристофър Абът и Матю Биърд.

Филмът е описван като „епична притча“ — спекулативен разказ за живота на Лий като една от малкото жени-религиозни водачи на XVIII век и за основаването на движението на шейкърите. Емигрирали от Англия и първоначално заселили се в Ню Йорк, шейкърите били известни със своето екстатично поведение по време на богослужение, практикуването на безбрачие и простия си общностен живот. Поради въздържателния си начин на живот движението оттогава е затихнало и днес са останали само трима членове.

Въпреки че филмът не е мюзикъл, Сейфрид пее в него, а музиката е на композитора Даниел Блумбърг, носител на „Оскар“ за „Бруталистът“. Относно пеенето си във филма актрисата каза пред Variety: „Част от него не беше пеене. Няма такова нещо! Антипеене? Голяма част от него бяха животински звуци, а не мелодични. И беше по-малко свързано със слушането на самата себе си“. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон