Акулите без зъби може да звучат като мечта за плувците и сърфистите. Ново проучване обаче показва, че окисляването на океаните може да лиши върховите хищници от тяхното жизненоважно оръжие за оцеляване.

Челюстите на акулите имат няколко реда зъби, а новите бързо израстват, за да заменят загубените. Бързото окисляване на океаните обаче уврежда зъбите на акулите и може да ускори загубите им над темповете на заместване. Акулите с лоши зъби може да имат затруднения да се хранят ефективно, „което потенциално може да засегне популациите на акулите и стабилността на морската екосистема“, се казва в изследването.

Окисляването на океаните се причинява от бързото абсорбиране на въглероден диоксид, което създава верижна реакция и понижава нивата на pH. Прогнозите сочат, че океаните могат да станат много по-киселинни до 2300 г., а средното pH ще падне от около 8,1 на 7,3. Тази промяна ще има „дълбоки последици за морските организми“, се посочва в проучването.

За да тестват ефектите от киселинността, изследователите съхраняват 60 наскоро паднали зъба от акула в резервоари с изкуствена морска вода, единият от които съответства на настоящото средно pH на океана от 8,1, а другият – на прогнозираното pH от 7,3. Зъбите, събрани по безопасен начин от немски аквариум, вече са били естествено изхвърлени от 6 мъжки и 4 женски черноперки рифови акули, пише в. „Гардиън“.

След осем седмици зъбите в по-киселинния резервоар са претърпели около два пъти по-големи увреждания, заяви Максимилиан Баум, водещ автор на проучването и изследовател, работещ в Института по зоология и организмични взаимодействия на университета „Хайнрих Хайне“ в Германия. Ефектите включват „повишена корозия на корените и променена назъбеност“, каза той.

Зъбният стрес се добавя към другите проблеми на акулите, които включват недостиг на плячка, причинен от прекомерния риболов.

Намаляването на емисиите на CO2, причинени от човека, е от жизненоважно значение за смекчаване на окисляването на океаните. Предишни изследвания са установили, че окисляването уврежда зъбците – зъбоподобни люспи по кожата на акулите.

Дори умерено понижение на pH може да засегне по-чувствителни видове акули, като тези, които използват по-малко редици зъби или имат по-бавна скорост на подмяна, отбеляза Баум.

„Мисля, че ще има ефект върху зъбите на океанските хищници като цяло, когато те са силно минерализирани структури, каквито имаме при акулите“, обясни той.

Предишни проучвания са показали, че киселинността уврежда черупките, коралите и мидите, „и това беше и причината да направим това изследване, за да покажем ефектите върху по-големите хищници“.

По-оптимистично, Баум вярва, че акулите могат да се адаптират чрез ускорена подмяна на зъбите и укрепване на възстановяването им.

Лиза Уайтнак, професор в колежа Алигени в Пенсилвания, която е експерт по зъбите на акулите и не е част от изследователския екип, каза, че новото проучване допълва първоначалните заключения за зъбите на акулите и киселинността. Тя също предполага, че подмяната на зъбите може да компенсира загубите от киселинността и добави, че корозиралите зъби все още могат да бъдат ефективни.

„Ще бъде интересно да се види в бъдещи изследвания дали увреждането на зъбите, наблюдавано в проучвания като това, води до функционален ефект върху способността на зъба да изпълнява своята функция [и дали] увредените зъби все още могат да режат или пробиват плячката“, посочи тя. | БГНЕС