Тревожна нова вълна от расистко съдържание, генерирано от изкуствен интелект, се разпространява масово в китайските социални мрежи, създавайки изкривени и дискриминационни образи на междурасови отношения и насаждайки омраза към чернокожи и други етнически групи.

Пример за това е вирусно видео, което това лято привлече милиони гледания в платформите WeChat, Kuaishou и Douyin. То разказва измислена история за китайска студентка, която се влюбва в африкански студент, следва го в родината му, но е измамена, поробена и принудена да проституира. Видеото завършва трагично, като дори баща ѝ умира от мъка. Хиляди коментари осъждат жената като „глупава“, а други настояват държавата да спре „нискокачествените чужденци“.

Това видео, както и стотици други подобни, е изцяло създадено от AI. Най-популярният жанр изобразява китайски жени, които следват африкански партньори и изпитват страдания – представяйки Африка като беден, насилствен и назадничав континент. Друг тип съдържание показва щастливи междурасови двойки, за да предизвика омраза, а трети показва китайки, които отхвърлят чернокожи мъже, особено в Гуанджоу – град с голяма африканска общност и дългогодишни ксенофобски настроения.

Подобни расистки видеа не са уникални за Китай, но разпространението им там разкрива дълбоко вкоренени предразсъдъци. Античернокожите идеи имат дълга история в китайската мисъл – още от XIX век, когато интелектуалците възприемат социалния дарвинизъм и създават йерархични расови концепции. Известният реформатор Кан Юуей например твърди, че „жълтата“ и „бялата“ раса ще се обединят, но чернокожите са „твърде грозни и глупави“, за да участват в този процес.

Расистките стереотипи се засилват и от дълбоки социални фактори. Китай има около 35 милиона повече мъже, отколкото жени – резултат от политиката за едно дете – което поражда тревога относно междурасовите връзки и „защитата на кръвната линия“. Университетите също насърчават тези страхове, като ограничават романтичните връзки и наказват студентки за отношения с чужденци.

Правителството реагира на расизма единствено, когато съществува риск от дипломатически последици. По време на пандемията от COVID-19, например, дискриминацията срещу африканци в Гуандун предизвика официални протести от африкански държави, което доведе до публични извинения и обещания за промяна.

Но в повечето случаи властите остават бездействени. Законодателството от 2023 г., което забранява расистко AI съдържание, се прилага рядко. Платформите продължават да разпространяват видеа, създадени с инструменти като Qwen на Alibaba и Doubao на ByteDance.

Според проф. Шенг Зоу от Хонконгския баптистки университет много китайци дори не осъзнават, че расизмът е проблем, тъй като липсва обществен речник за това. Платформите насочват видеата към потребители с консервативни възгледи, които най-вероятно ще ги споделят и така ще ги разпространят още повече.

Така фалшивите AI истории не само възпроизвеждат предразсъдъци, но и ги засилват. Част от зрителите дори не осъзнават, че гледат измислица – един от най-високо оценените коментари под едно от видеата гласи: „Защо китайското правителство не я спаси? Какво се случва с нея сега?“

Тези дигитални продукти на омразата показват как изкуственият интелект може да се превърне в мощно оръжие за расизъм, пропаганда и социално инженерство – дори в държава с едни от най-строгите механизми за онлайн контрол в света. |БГНЕС