Арестуван на 15 февруари 1999 г. в Кения след упорито преследване и оттогава изолиран на остров-затвора Имрали, недалеч от Истанбул, 76-годишният лидер официално сложи край на въоръжената борба, като в края на февруари призова за разпускане на партията.

Това е третият път, след два неуспешни опита в началото на 2000-те години, а след това и през 2013 г., когато историческият лидер призова за прекратяване на огъня, предаде АФП.

„Всички групи трябва да сложат оръжията и ПКК трябва да се разпусне“, нареди той в дълго послание, прочетено от прокюрдски депутати, които го посетиха, като заяви, че „поема отговорността“ за това историческо решение.

Още през есента и с началото на диалога, иницииран от Анкара, той се застъпи, че може да върне кюрдския въпрос „от полето на насилието на полето на политиката“, като увери, че е „готов да предприеме необходимите мерки“.

Въпреки затварянето му, този, когото верните му наричат „Апо“ или „Серок“ („чичо“ и „шеф“ на кюрдски), продължава да олицетворява кюрдската кауза в Турция, където конфликтът между ПКК и държавата е отнел живота на над 40 000 души от 1984 г. насам.

Неговата аура продължава да съществува и в Европа, където кюрдски бежанци редовно развяват знамена и плакати с неговия лик.

Роден на 4 април 1949 г. в селско семейство в село Омерли на границата със Сирия, Абдула Йпджалан се ангажира с крайната левица по време на следването си по политически науки в Анкара, което му донася първия престой в затвора през 1972 г.

През 1978 г. основава ПКК, марксистко-ленинска организация. Две години по-късно е изгонен в Сирия, а след това в Ливан, в равнината Бекаа, тогава под сирийски контрол, където установява щаба си.

През август 1984 г. „Апо“ избира въоръжена борба, за да постигне създаването на кюрдска държава.

Анкара отговаря на атаките на ПКК с жестока репресия. Югоизточната част на страната постепенно потъва в състояние на почти гражданска война, с група, определена като „терористична“ от Турция, САЩ и Европейския съюз.

През 1998 г., под натиск от Турция, той е принуден да напусне Сирия и скита из Европа, преди да бъде заловен от турските тайни служби пред вратата на гръцкото посолство в Найроби, Кения.

Върнат в Турция, той е осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор при отмяната на смъртното наказание през 2002 г.

Анкара смяташе, че с ареста му е обезглавил ПКК. Но дори и в изолация „Апо“ продължава да ръководи движението си, давайки инструкции на посетителите си, въпреки че военното командване, което се е укрило в Ирак, му е избягало.

Така той е този, който два пъти, в началото на 2000-те години, а след това и през 2013 г., нарежда едностранно прекратяване на огъня.

Отново той заповяда на движението да се откаже от идеята за независима кюрдска държава и да се бори за политическа автономия в рамките на Турция, където кюрдите представляват според оценки една пета от 85-милионното население.

През 2015 г., след две години на успокоение и преговори с Анкара за културните права и политическото представителство на кюрдите, конфликтът възобновява в югоизточната част на Турция с кюрдско мнозинство, опустошавайки по-специално старата част на Диарбекир.

През следващата година Абдула Йоджалан изрази съжаление, че „толкова много хора (са загинали)“, особено млади и неопитни, в „война, в която никоя от страните не може да победи“, според думите на брат му Мехмет.

Оттогава „кюрдското общество се е разнообразило, а кюрдското политическо и законно движение се е наложило като фактор“, подчерта Хамит Бозарслан, директор по научни изследвания в EHESS в Париж.

„Йоджалан остава основният фактор“, посочи изследователят.

„За голяма част от кюрдите той е чичото, който олицетворява не само каузата, но и цялата кюрдска нация“, добави той.

Условията му на задържане трябва да бъдат облекчени, но е малко вероятно да получи пълна свобода: според представител на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР), „Йджалан сам е заявил, че не иска да напусне Имрали. Той знае, че ще има проблем със сигурността си, когато напусне“, добави той. | БГНЕС