Парламентът прие структурата и правилата за работа на постоянните комисии в Народното събрание, предаде репортер на БГНЕС.

Депутатите одобриха общо 24 постоянни комисии, сред които комисии по бюджет и финанси, правни въпроси, икономическа политика, енергетика, отбрана, здравеопазване, образование, култура и медии, както и комисия по превенция и противодействие на корупцията.

Сред утвърдените структури е и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Тя ще се формира на паритетен принцип и ще бъде председателствана на ротационен принцип за една парламентарна сесия според числеността на парламентарните групи.

С приетите правила всеки народен представител ще може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии. Освен това депутатите решиха, че всеки народен представител може да участва в ръководството само на една постоянна комисия.

Парламентът прие още ръководството на всяка постоянна комисия да се състои от председател и до трима заместник-председатели, вместо досегашните до четирима.

Депутатите приеха, че Председателският съвет провежда консултации по дневния ред на заседанията; периодично се информира за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения; съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на НС; по конкретен повод провежда закрито обсъждане с ръководителите на службите за сигурност на актуални въпроси, свързани с националната сигурност.

Председателският съвет се свиква от председателя на НС по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.

Депутатите приеха, че народните представители могат да образуват парламентарни групи. Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10. Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване. Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават народни представители, нечленуващи в парламентарна група, и не могат да бъдат приети за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група.

Анна Бодакова от ПГ на ДБ апелира от парламентарната трибуна да бъде преосмислено отпадането на Комисията по демографската политика, децата и семейството като отделно обособена комисия.

„Демографският проблем остава основен център на нашето внимание, но за демографска политика, която е хоризонтална политика, следва да се говори във всички комисии на НС и не е необходимо изрична такава комисия, а включването в социалната комисия съвсем естествено, където трябва да фигурира", отговори Димитър Здравков и напомни, че мнозинството излъчи кабинет, в който има ресорен вицепремиер, отговарящ за демографските въпроси.

Бодакова изрази притеснение, че „поставяйки в тази комисия демографията, има риск да остане един много хубав послеслов на края на заглавието на комисията".

Председателят на ПГ на „Възраждане" Костадин Костадинов отбеляза, че се отива в другата крайност, при която се закриват изключително важни комисии. „Мотивът, че комисията по демографска политика трябва да бъде закрита, защото нейната функция до голяма степен се дублира с тази на комисията по труда и социалната политика и съответно няма отделно министерство, не е достатъчно добре аргументирано", подчерта той. Други комисии, които Костадинов определи като излишни и абсолютно неработещи, по думите му, ще продължат да работят. Според него най-важният въпрос е какви ще бъдат функциите на комисиите и колко ще работят.

Божидар Божанов пък посочи, че комисията по иновации и дигитална трансформация е огледална на новосъздаденото министерство, като отбеляза, че сливането на структури е разумно, тъй като има доста припокриване между тези политики. „Тази комисия е абсолютно необходима, така че не съм съгласен с вашата забележка", обърна се той към лидера на „Възраждане", който преди това я даде за пример като комисия, която е излишна.

Депутатът от ГЕРБ-СДС Росица Кирова заяви, че никой в залата не се съмняма във важността на това демографията да бъде национален приоритет, защото то е въпрос на национална сигурност и на оцеляване. „Предложението за отпадане на комисията е свързано с неразбиране на важността тази комисия да може да заседава самостоятелно, да може да предлага и да обсъжда политики, които включително и са предложение на МС, на управляващото мнозинство, и също така липсата на опит води до неразбирането за това колко е натоварена социалната комисия", каза още тя и добави, че е убедена, че ще има комисия по демографска политика, като призова управляващото мнозинство да преосмисли позицията си по темата.

Мирослав Иванов от ПП също защити тезата за необходимостта от тази комисия. „НС как ще комуникира с този ресорен вицепремиер като няма комисия, в която да обсъжда тези въпроси? Чрез медиите ли ще си общуваме, в частни разговори, в лични срещи? Как", попита той и призова мнозинството да размисли, или поне да даде някакви разумни аргументи какво налага закриването на този комисия.

Мартин Димитров от ДБ поиска създаването на временна комисия или временна подкомисия, свързана с членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „Нямаме право на забавяне. Нямаме право на грешки и за това ви информирам най-добросъвестно в момента и се надявам с огромно мнозинство такава временна комисия или подкомисия да бъде създадена. България трябва края на 2026 г. да се присъедини към ОИСР, това е национална цел и ще бъде силен знак", допълни той.

Председателят на ПГ на ПП Николай Денков заяви, че е дълбоко убеден, че закриването на комисията по демографска политика, децата и семейството е грешка. Той се надява управляващите да осъзнаят грешката си – по-добре днес, отколкото късно, и да се откажат от това предложение. „Уважаеми господа от „Прогресивна България", ако всеки път, когато някой излезе и ви постави принципен въпрос, и вие след това излезете с лични нападки и смятате, че това ще ви свърши работа, дълбоко се лъжете. Молбата ми е да преосмислите подхода си и да продължим с тази дискусия, която имахме досега – поставен е въпрос, има предложение, да обсъждаме тях. Ние управлявахме точно 10 месеца в сложна коалиция, в която даже не бяхме първа политическа сила. А вие, господа от „Прогресивна България", през вашия премиер сте управлявали близо два пъти повече, отколкото ние", каза още Денков.

Той изтъкна, че в периода, в който са управлявали от ПП, е имало повече върнали се българи от чужбина и изреди причините за това – увеличаването на доходите през икономическа политика, която в момента от „Прогресивна България" оспорват. „Когато си подготвяте бюджета, помислете много внимателно какви ще бъдат последствията от промените в икономическата политика, която планирате. Това, което показахме ние – че когато се повишават доходите, когато има усещане, че може да се върне справедливостта, тогава българите искат да се върнат и да живеят в България. България в ЕС е с най-висока раждаемост от всички държави членки на ЕС. Вместо да се опитвате да ни вменявате някакви негативни тенденции, погледнете си статистиките и ще видите, че позитивните тенденции са именно свързани с последните години, включително и с нашето управление. Но това не е достатъчно. Трябва да се направи повече", подчерта Денков.

Здравков от „Прогресивна България" се обърна към председателя на парламента Михаела Доцова с думите, че са чути основните тези по темата, като счита, че „разискванията по същество преминаха в съвети и наръчници на нашата ПГ и в така несъстояли се отчети на експремиери" и направи предложение за преустановяване на разискванията по тази глава.

Велислав Величков от ПП направи обратно предложение, като се мотивира така: „Много лош начин да закривате дискусията. Въпросите за миналото и политиката вие ги поставихте. Тук се обсъжда много сериозен въпрос и младите хора в залата слушат. Има много доводи, които могат да се изкажат още. Не прекъсвайте дискусията в първия момент, в който ви се стори неудобен гласът на опозицията". 

В краяна сметка при преглесуване, пленарна зала прие предложението за прекратяване на разискванията. При прегласуването 117 депутати гласуваха със „за" – всички от „Прогресивна България". 54 се обявиха „против" – 3 от „Прогресивна България", 13 от ГЕРБ-СДС, 14 от ДБ, 13 от ПП и 11 от „Възраждане". Двама – един от „Прогресивна България" и един от ДПС, гласуваха „въздържал се". | БГНЕС