„Ние сме неразделно цяло от целия български народ“ кънти във въздуха възгласът на събралите се хиляди хора на големия площад в Скопие на 24 май 1941 година, четем на страниците на „Вестник на вестниците“. За първи път най-светлият и най-български празник се чества  и като празник на обединението на всички българи от Черно море до Охрид и от Дунава до Бяло море.

Двадесет и седем години по-късно, след неуспешните войни за национално обединение, българите от тези земи могат свободно, гордо и с радост да излязат и да прославят делото на светите братя Кирил и Методий, да разтворят сърцата си и да дадат израз на своето здраво българско самосъзнание. А през тези изконни български земи ще премине и свещеният огън, пренесен  от старата българска столица Преслав, за да бъдат запалени кандилата на църквите в Битоля, Охрид, Прилеп, Дедеагач, Добрич, Силистра…

Към този исторически момент с пълна сила прилягат и знаменателните думи на Ботев, написани във вестник „Знаме“ по повод 11 май през 1875 г., за „празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение“.

Картината на тези всенародни чествания можем да възстановим по снимките и репортажите, които изпълват първите страници на тогавашната преса. Те обрисуват възстановената традиция и възкресената неотменима тържествена обредност на празника на Св. св. Кирил и Методий  за българите, засвидетелствана в редица документи, отчети на училищни инспектори до Българската екзархия и лични спомени от средата на 19 и началото на 20 век.

Придобило особена значимост след Освобождението, когато извън пределите на майката-родина остават български земи, обединителното начало на делото и мисията на Кирил и Методий за българския народ е в центъра на подготовката за честванията през 1941 г. -  защото, както  пише в спомените си Димитър Цухлев „Св. св. Кирил и Методий са общи учители на целия народ, творци на неговия дух и народни идеали“. 

За първи път са създадени организационни комитети във всички краища на България за подобаващо честване на общобългарския празник на просветата и културата.

Празникът в Скопие е отбелязан с изключителна тържественост и импозантност. В майската утрин, в ефира на Радио Скопие, звучи вдъхновената реч на директора д-р Димитър Гюзелев за ролята на светите братя в културното въздигане на българския народ.

Целият град и мостовете над Вардар са окичени със зеленина и знамена, а образите на Кирил и Методий и буквите на българската азбука се издигат над площада. Началото на празника начева с тържествен молебен, в който участва и хор „Гусла“. Митрополитът Софроний Търновски произнася прочувствена реч, благославя огъня от преславската църква на цар Симеон и като символичен акт поема кандилото, „за да се разпростре чрез него из всички краища на Македония българският свещен огън“.

Учениците от училищата в Скопие в народни носии манифестират по улиците на града. Към тях се присъединяват, пристигналите за тържествата,  ученици и учители от Априловската гимназия, от Търново, от Техническото и други софийски училища, студенти от Свищовската академия. В шествието участват дейци на Македоно-Одринското опълчение и екзархийски учители от 1888 до 1918 г. Сред гостите са почитаните писатели Стилян Чилингиров, Добри Немиров, Елисавета Багряна.

Целият град Битоля - деца, ученици, духовенство, градските първенци празнуват Деня на светите братя Кирил и Методий. В храма „Св. Богородица“ е отслужен молебен. Възпитаници на Кюстендилската гимназия, оркестърът на Техническото училище в София, които гостуват специално за празника, се включват в шествието, предвождано от духовенството и ученици с хоругви в ръце.

Посрещнали свещения огън, гражданите на Прилеп отнасят пламък от него, за да запалят кандилата у домовете си. В същия ден градът отбелязва и 100-годишнината на новобългарското училище „Св. св. Кирил и Методий“.

Старата църква „Св. Климент“ в Охрид трудно побира стеклите се за празника хора.  Отслужен е тържествен молебен, а по-късно през деня на площада пред Охридското езеро е  посрещнат свещения огън. Пред построената за целта арка са се събрали духовенството, начело с митрополит Филарет, околийския управител Радков, кмета на града Илия Коцарев, други първенци и граждани. 

В беломорския град Ксанти, украсен със знамена и венци, тържествено и с въодушевление местното население празнува – звучат декламации, пеят песни, извиват се хора. Отец Рафаил отслужва молебен и произнася слово. В тържествата на площада се включват и ученици от Пловдивската мъжка гимназия. 

Специално за Кирилометодиевските тържества в Солун идват и журналисти на вестник „Утро“. В града  е осветена новата сграда на българското училище „Св. св Кирил и Методий“, а в Дедеагач - знамето на местната гимназия. 

Свещеният огън е пренесен и в Добруджа - тържествен камбанен звън оглася Добрич и Силистра. Учениците от Шуменската и Варненската гимназия манифестират под звуците на духова музика,  рецитират и пеят химна „Върви, народе възродени!“

Учащи от цяла обединена България се стичат в София. Седемстотин младежи от Македония, Тракия, Западните покрайнини, Добруджа пристигат и участват в столичните тържества, носейки в дар по шепа пръст от родните български земи.

За неподправената обич и желание на децата и младежите от тези краища да четат и пишат на родния си майчин език, говорят и данните от 1941 година за записалите се ученици в новооткритите от Министерството на народното просвещение гимназии и основни училища: в  Първа мъжка гимназия в Скопие се записват 332 ученика, Втора мъжка – 231, в Девическата – 350, в Прилеп – 311, в Битоля – смесена – 435, Велес – 294, Куманово – 217, Охрид – 182, Струмица – 257, Щип – 219 и гимназиални клонове в  Берово – 53, Гевгели – 37, Кавадарци - 94, Кочани – 53, Кратово – 29, Радовиш – 28, Ресен – 39 ученика или всичко 3 061 ученици.  През учебната година 1942-43 броят на записаните ученици вече е нараснал на 3 743.

Величието и непреходно значение на този общобългарски празник ще пребъде, защото както пише тогава във „Вестник на вестниците“ Петър Динеков, делото на Кирил и Методий не е обрамчено само с легендарен ореол, а то дава исторически смисъл на нашето съществуване като народ. І БГНЕС

-------

Материалът е подготвен от Отдел „Вътрешна информация“ в БГНЕС