Джаред Къшнър се оттегли от планирания мащабен проект с марката „Тръмп“ в Белград, след като инвестицията предизвика масови протести и доведе до повдигане на обвинения срещу високопоставен сръбски политик.

В понеделник, 15 декември, специален прокурор повдигна обвинения срещу министъра на културата Никола Селакович и още трима длъжностни лица за злоупотреба със служебно положение и фалшифициране на документи във връзка с проекта – три кули, планирани за централна зона на Белград, върху терен на бивш армейски комплекс, поразен от НАТО през 1999 г. Тогава Алиансът смаза режима на диктатора Слободан Милошевич, за да бъде предотвратено етническо прочистване на албанците в Косово.

Часове по-късно говорител на частния инвестиционен фонд на Къшнър – Affinity Partners – обяви, че компанията се оттегля. „Тъй като значимите проекти трябва да обединяват, а не да разделят, и от уважение към народа на Сърбия и град Белград, ние оттегляме заявлението си и се отдръпваме на този етап“, заяви той, цитиран от „Уолстийт Джърнал“.

Така безславно приключи проектът, по който Къшнър – вече едновременно публична фигура и активен бизнесмен – работеше повече от две години. Зетят на президента Доналд Тръмп първоначално заяви, че няма да се връща в държавната служба, но впоследствие пое значима геополитическа роля, като доброволно се включи в усилията на САЩ за посредничество за край на войната между Русия и Украйна, след подобна мисия в Газа.

Паралелно с това Къшнър ръководи Affinity Partners – частен инвестиционен фонд с активи за около 4,8 млрд. долара, финансиран основно от правителства в Близкия изток. Фондът участва в рекордна сделка за изкупуване на Electronic Arts на стойност 55 млрд. долара и подпомага финансирането на враждебната оферта на Paramount за Warner Bros.

Сръбската сага започна, след като правителството на президента Александър Вучич се опита да премахне статута на културно-историческо наследство на бившия Генерален щаб на югаславската армия, за да прехвърли терена на компания, свързана с Къшнър. Прокуратурата арестува държавен служител по подозрение за фалшифициране на документи и започна по-широко разследване.

Управляващата Сръбска прогресивна паритя отговори, като прие по ускорена процедура два закона, с които отне защитения статут не само на обекта, но и на редица други обществени сгради. Опозицията определи действията като противоконституционни и корупционни, обвинявайки властите, че се опитват да спечелят благоволението на Вашингтон. Сърбия, традиционно близка до Москва, но с връзки със Западна Европа, има и конкретни интереси към администрацията на Тръмп, включително вдигане на санкциите срещу единствената ѝ петролна рафинерия в Панчево.

„Вие го наричате инвестиция, ние го наричаме държавна измяна“, заяви в парламента опозиционният депутат Мариника Тепич. Хиляди студенти излязоха на протести, а част от тях обещаха да окупират терена, ако започнат строителни дейности.

Президентът Вучич в последните дни заяви, че е готов да помилва всички замесени длъжностни лица и засили критиките си срещу прокуратурата – полуавтономна структура, занимаваща се с организираната престъпност. Той твърдеше, че проектът няма политически характер, а цели обновяване на занемарен обект в центъра на града.

Теренът, за който става дума, включва сгради, построени през 1964 г. за югославската армия – емблематичен модернистичен комплекс, облицован с хърватски бял мрамор и сръбски червен варовик. По време на въздушната операция на НАТО през 1999 г. комплексът беше частично разрушен. Оттогава той остава символично натоварено място и полуразрушена руина, което прави всякакви опити за застрояване изключително чувствителни.

Критиките към проекта дойдоха от всички страни. Политици от левицата го определиха като непрозрачна разпродажба на публична собственост, а националистите – като недопустима сделка със семейство, свързано с водещата държава в НАТО, върху „свещена земя“. Международната реакция също не закъсня – доклад на Европейския парламент изрази „сериозна загриженост от нарастващата политическа намеса в опазването на културното наследство в Сърбия“.

Архитекти и експерти по опазване на културното наследство предупредиха, че проектът застрашава да заличи значима архитектурна ценност. Професорът по архитектура в MIT Ана Милячки сравни идеята с „поставяне на хотел „Тръмп“ върху сграда на Ай Ем Пей“. След ескалацията на напрежението Affinity Partners официално се оттегли, оставяйки проекта без основния си инвеститор. | БГНЕС