Президентът Володимир Зеленски се срещна с специалния пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог в Рим на 9 юли.
Срещата се проведе в навечерието на Конференцията за възстановяването на Украйна, която се организира съвместно от Украйна и Италия на 10 и 11 юли. Това е четвъртото голямо международно събитие, посветено на мобилизирането на политическа и частна подкрепа за възстановяването на Украйна.
Келог, известна фигура в администрацията на американския президент Доналд Тръмп, ръководи последните дипломатически контакти с украинското ръководство, пише „Киев индипендънт“.
Зеленски описа разговора им като „съдържателен“ и заяви, че срещата е била фокусирана върху подкрепата с оръжие и санкциите.
„Обсъдихме доставките на оръжие и укрепването на противовъздушната отбрана. На фона на засилените руски атаки това е един от приоритетите“, написа Зеленски в Telegram след срещата.
„Обсъдихме също закупуването на американско оръжие, съвместното производство на отбранителна продукция и локализирането в Украйна“, добави той.
И Зеленски, и Келог подкрепят усилията на американските сенатори за приемане на закон, налагащ по-строги санкции срещу Русия и 500% мита върху вноса от страни, които купуват руски петрол, заяви президентът.
„Разбираме, че са необходими по-строги ограничения срещу руската енергия, и особено вторични санкции срещу купувачите на руски петрол. Това е нещо, което без съмнение може да принуди Русия да мисли повече за мира“, подчерта украинският президент.
Преди срещата си с Келог, Зеленски се срещна с папа Лъв в Кастел Гандолфо, папската лятна резиденция южно от Рим. Той също се срещна с италианския президент Серджо Матарела.
Конференцията за възстановяване започва, докато Украйна продължава да понася ежедневни въздушни бомбардировки и да отблъсква руски наземни атаки по цялата линия на фронта. Разрушенията оказват огромно напрежение върху икономиката и инфраструктурата на Украйна.
Вестник „Файненшъл таймс“ съобщи на 8 юли, че Киев се изправя пред прогнозиран дефицит от 8 до 19 милиарда долара за 2026 г., дължащ се до голяма степен на намаляващата помощ от САЩ и липсата на пробив към прекратяване на огъня.
Високопоставен служител на ЕС заяви пред медията, че западните донори преди това са очаквали мирното споразумение да бъде сключено през 2025 г., но сега се подготвят за продължаване на военните действия. | БГНЕС