До средата на века недостигът на вода може да засегне три милиарда души повече, отколкото се очакваше досега, а увеличеното замърсяване ще направи речните източници "опасни" за хората и дивата природа, предупредиха изследователи, предаде АФП.

Научната група на ООН по въпросите на климата заяви, че понастоящем около половината от населението на света изпитва сериозен недостиг на вода поне един месец в годината, и предупреди, че въздействието на глобалното затопляне и нарастващото търсене са основните рискове за световните доставки.

Но ново изследване на учени от Германия и Нидерландия установи, че ако се вземе предвид вредното замърсяване с азот, броят на областите, в които има недостиг на вода, се увеличава драстично.

"Като цяло хората се притесняват повече за недостига на вода - дали имате достатъчно вода", каза водещият автор Менгру Ванг от Wageningen University & Research.

"Но също така виждам, че замърсяването на водата наистина се превръща във все по-важен проблем, който прави водата опасна за използване от природата и хората", добави той.

Човешките дейности изхвърлят големи количества азот, патогени, химикали и пластмаси във водните системи.

Азотът, по-специално от селскостопанските торове, допринася за растежа на водораслите, които могат да задушат водните пътища, да застрашат морския живот и да влошат качеството на водата.

В новото проучване, публикувано в списание Nature Communications, са анализирани речни басейни по целия свят, които са основни източници на питейна вода и центрове на градски и икономически дейности.

Според компютърното моделиране на авторите броят на подбасейните - по-малките единици в речните басейни - които са изправени пред сериозен недостиг на вода, е бил два пъти по-голям, отколкото се е смятало досега през 2010 г., и може да се влоши значително през следващите десетилетия.

По техни изчисления през 2010 г. 2 517 подбасейна в света са били изправени пред недостиг на вода, когато е взето предвид въздействието на азотното замърсяване върху качеството на водата, докато според традиционните оценки, базирани на количеството, те са били едва 984.

Тази цифра може да нарасне до 3061 до 2050 г., установяват те, като смятат, че това ще засегне приблизително 6,8-7,8 милиарда души - или с около три милиарда повече, отколкото в конвенционалните оценки.

Съавторът Бенджамин Бодирски, старши научен сътрудник в Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата, заяви, че моделирането на три различни сценария, които засягат нивата на замърсяване, показва, че "имаме избор и можем да подобрим ситуацията".

Но той заяви, че дори и при най-оптимистичните оценки замърсяването с азот ще остане на "значителни нива" във важни селскостопански райони като Европа, Китай и Индия.

"Влошаването на достъпа до вода може да бъде спряно, а до известна степен дори и обърнато, чрез възприемане на по-ефективно използване на торове, както и на по-вегетариански диети, и чрез свързване на по-голяма част от световното население с пречиствателни съоръжения", каза Бодирски. /БГНЕС