Осигуряването на дългосрочна стабилност в енергийния сектор беше една от темите на разговорите в Будапеща.

Това заяви сръбският президент Александър Вучич на 20 октомври след среща с унгарския премиер Виктор Орбан.

„Енергийната сигурност на Сърбия остава един от нашите приоритети“, каза Вучич.

Той обясни, че по време на работното си посещение в Унгария с Орбан са обсъдили икономическото сътрудничество, стратегическото позициониране на Сърбия и Унгария и съвместния отговор на предизвикателствата в региона.

Вучич каза също, че Белград иска да укрепи добрите отношения с Унгария чрез конкретни разговори за енергетиката, инфраструктурата и съвместните проекти, съобщи Радио „Свободна Европа“.

Сръбският финансов министър Синиша Мали отбеляза в Будапеща, че позицията на Съвета на Европейския съюз, че вносът на руски газ в страните от блока трябва да бъде забранен от 1 януари, включително транзитът през ЕС до трети страни, представлява „катастрофално решение“ за Сърбия.

Мали заяви пред Радио-телевизия Сърбия, че освен санкциите на САЩ срещу петролната индустрия на Сърбия (НИС), които означават, че се възпрепятства вносът на суров петрол, сега има проблем и с газа. „Получаваме газ през България и Унгария, две членки на ЕС. Ако те не могат да получат руски газ, как ще го направим ние“, каза Мали.

На 20 октомври Съветът на ЕС прие преговорна позиция за преговори с Европейския парламент по текста на регламент за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ. Позицията е, че вносът на руски газ в страните от ЕС трябва да бъде забранен от Нова година и това да важи и за транзита на този енергиен източник към трети страни.

Десетгодишното споразумение за доставка на газ на Сърбия с Русия изтече през май. Ново споразумение все още не е подписано.

Сърбия е зависима от вноса на газ от Русия от десетилетия, откъдето задоволява над 80% от нуждите си от този енергиен източник. Според данни на Републиканската статистическа служба това е с 13% по-малко, отколкото през 2024 г.

От началото на руската агресия срещу Украйна Сърбия се опитва да установи нови маршрути за доставка.

Газ от Азербайджан влезе в Сърбия през 2024 г., с което е договорена годишна доставка до 400 милиона кубически метра до 2026 г. Годишните нужди на Сърбия са три милиарда кубически метра газ.

Санкциите на САЩ срещу сръбската петролна индустрия влязоха в сила на 9 октомври, след като американската администрация реши да наложи ембарго на руската компания, която е най-големият доставчик на сръбския пазар, за да намали способността на Москва да финансира войната в Украйна.

Вучич и Орбан се срещнаха преди това през май, по време на работно посещение на унгарска делегация в Сърбия.

Унгарското правителство, водено от Орбан, е политически съюзник на сръбския президент Александър Вучич. Според изявления на сръбски и унгарски официални лица, настоящите отношения между Сърбия и Унгария са на най-високото си ниво в историята.

Белград и Будапеща имат споразумение за стратегическо партньорство от 20 януари 2023 г., което е конкретизирано в споразумения и проекти, включително изграждането на нефтопровод между Нови Сад и Унгария, търговията с газ, изграждането на пътна инфраструктура и сътрудничеството в селското стопанство.

Двете правителства проведоха шест съвместни заседания от юли 2014 г. насам, на които потвърдиха ангажимента си за засилване на сътрудничеството във всички области.

С над 2 милиарда евро годишен стокообмен, Унгария е третият по големина търговски партньор на Сърбия, след Германия и Италия.

По предложение на Орбан, на 17 февруари 2025 г. в Будапеща Вучич бе удостоен с най-високото държавно отличие „Великият кръст на Унгарския орден за заслуги с яка и звезда със златни лъчи“.

На 16 септември 2022 г. Вучич награди Орбан с „Орден на Република Сърбия с голяма яка“ за, както беше обявено, изключителни заслуги в развитието и укрепването на сътрудничеството и приятелските отношения. | БГНЕС