Политическият живот в Сърбия се характеризира със значителна поляризация и постоянно напрежение между властта на президента Александър Вучич и управляващото мнозинство, от една страна, и опозиционните партии и гражданското общество, от друга. Масовите протести след трагедията в Нови Сад доведоха до появата на студентско движение, което се стреми да деполитизира държавните институции и да се бори с корупцията, но все още не се е утвърдило като нова политическа сила.

Това са част от оценките в Резолюцията за функционирането на демократичните институции в Сърбия, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

В документа се изразява загриженост заради липсата на диалог между управляващото мнозинство и опозицията, рисковете за независимостта на съдебната власт и институционалния контрол, корупцията, заплахите срещу свободата на сдружаване и изразяване, както и заради овладяването на медиите и честото организиране на предсрочни избори.

С трегова е отбелязано, че след общите избори през 2000 г. всички парламентарни избори в Сърбия, с изключение на два вота, са били предсрочни.

„Макар това да е юридически възможно, честото организиране на избори през кратки интервали нарушава функционирането на демокрацията и държавните институции, независимо кои политически сили са на власт“, се посочва в приетия документ.

Властите в Сърбия са призовани да се въздържат от използването на предсрочни избори като механизъм за придобиване на политическо предимство. От тях се иска да позволят на демократично избраните депутати да изпълнят конституционния си мандат и да изпълняват задълженията си съгласно конституционния ред.

Настоява се също възможно най-скоро да бъдат променени съдебните закони, приети през януари.

Промените в така наречените закони на Мърдич трябва да отразяват препоръките на Венецианската комисия, се казва в текста на резолюцията. От сръбските власти се иска още да продължат реформата на съдебната система и прокуратурата в съответствие със стандартите на Съвета на Европа.

Особена загриженост в приетата резолюция е изразена за състоянието на свободата на сдружаване и изразяване в Сърбия.

Осъждат се репресиите, мерките за сплашване, включително наблюдение, физически нападения и смъртни заплахи, както и кампаниите за очерняне срещу активисти от гражданското общество, защитници на човешките права, журналисти и независими медии.

„Като приоритет властите трябва да прекратят тези лоши практики и да осигурят благоприятна среда за упражняване на правото на свобода на сдружаване и изразяване като цяло. Те трябва също да се въздържат от предприемане на законодателни мерки, които биха могли да ограничат тези свободи, да продължат структурирания диалог с гражданското общество и да гарантират медиен плурализъм“, се посочва в приетия текст.

В документа се отбелязва още, че сериозните нарушения на гражданските свободи, свободата на изразяване, събрания и сдружаване, засягат цялостното функциониране на демокрацията в Сърбия.

От Сърбия се иска да положи по-устойчиви усилия, за да изпълни задълженията си като държава членка на Съвета на Европа, както и да осъществи реформи в съответствие с европейските стандарти в областта на демокрацията, върховенството на закона и човешките права.

Докладът е изготвен след посещение на съизвестителите за Сърбия Виктория Тиблум и Юнус Емре, които са и негови автори.

Посещението е проведено през март тази година с цел установяване на фактите.

В срещите с представители на институциите, управляващите партии и опозицията, както и на гражданското общество, членовете на делегацията са обсъдили въпроси, свързани основно със срутването на козирката в Нови Сад, последвалите масови протести, предполагаемата употреба на звуково оръжие, реформата на съдебната система и прокуратурата, изборните въпроси, както и състоянието на свободата на сдружаване и изразяване.

Първи доклад за Сърбия след 14 години

От присъединяването си към Съвета на Европа през 2003 г. Сърбия е под мониторингова процедура на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

През 2012 г. беше приета резолюция, свързана със спазването на задълженията и ангажиментите на Сърбия. Тогава беше приветстван значителният напредък, постигнат от страната при изпълнението им.

В тази резолюция Сърбия беше похвалена за политическата стабилност, усилията за интеграция в Европейския съюз и сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.

В текста на резолюцията, приета на 23 юни, се посочва, че от 2012 г. насам Парламентарната асамблея не е разглеждала спазването на задълженията и ангажиментите на Сърбия. Няколко опита за изготвяне на нов доклад от Комисията за спазване на задълженията и ангажиментите на държавите членки на Съвета на Европа, известна като Мониторингов комитет, са били отложени по различни причини: чести промени на докладчиците, пандемията от COVID-19 и фактът, че предсрочни общи избори са били свиквани четири пъти, през 2014, 2016, 2022 и 2023 г.

„Асамблеята отбелязва, че от 2012 г. насам ситуацията в Сърбия се е променила значително и че, въпреки известния напредък, вече съществува сериозна загриженост относно спазването на принципите на демокрацията, върховенството на закона и гражданските свободи в страната“, се казва в приетия документ. | БГНЕС