Висшият съдебен съвет (ВСС) не изпрати нито един свой представител на заседанието на парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси, на което беше обсъден бюджетът на съдебната власт за 2026 г.

На него нямаше и представители на съда и прокуратурата и от системата единствено главният съдебен инспектор Теодора Точкова участва в дискусията, пише съдебният портал lex.bg

Така нито един от депутатите не подкрепи исканията на съдебната власт за 996 млн. евро за 2026 г. – шестима гласуваха против, а 10 се въздържаха. С 10 гласа „за“ и шест „против“ беше приет предложеният от правителството бюджет, който предвижда с над 180 млн. евро по-малко за системата. 

„Силно впечатление ми прави, че отсъстват представители на ВСС. Имахме изключително много въпроси за това как са формирани немалко числа в техния проект, както и за приоритетите, които могат да финансират“, коментира Стою Стоев от ПП-ДБ.

Той каза, че му е направило впечатление, че ВСС е поискал над 6 млн. евро повече за персонал по собствения си бюджет за догодина, отколкото беше предвидил в бюджетната си прогноза за 2026 г. „Ако бяха тук, щях да попитам за какво ще се разходват“, каза Стоев и изрази съмнение, че сигурно са щели да останат за бонуси. „Щях да ги питам защо година след година ВСС изготвя едни разчети, които не отговарят на действителните нужди за управление на съдебната система“, допълни той.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев защити разчетите на правителството за съдебния бюджет и подчерта, че предвидените приходи от съдебни такси – 58,7 млн. евро (срещу 49,3 млн. евро от ВСС), почиват на анализ на събираемостта и структурата на приходите на съдебната власт

„Позиция на неудовлетвореност и критика към членовете на ВСС“ изрази и Надежда Йорданова от ПП-ДБ. Тя посочи, че програмното бюджетиране на съвета е изключително формално и поставя много въпроси. Йорданова критикува факта, че в проекта на МС над 90% от парите за системата са за заплати и така няма бюджет за реформи.

Тя цитира данни на Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ), съгласно които процентът на приключилите дела би следвало да е между 95 и 100, за да не се „задръства“ системата и посочи, че ВСС залага той да е 78-79%. Същевременно CEPEJ преди години е давал данни за по-висока ефективността на съдилищата в България.

Йорданова посочи още, че ВСС предвижда догодина едва 26% от призовките и документите да се връчват по електронен път, а след година процентът да нарасне с един пункт. „Този процент е меко казано неамбициозен и за мен е без обяснение“, каза тя.

Тук в дискусията се намеси Теодора Точкова, която напомни, че ИВСС следи и анализира приключените преписки и дела и данните категорично показват, че ефективността на съда и прокуратурата се повишава. „Миналата година съдилищата – от районните до Върховния касационен съд, са приключили между 64% и 83% от разгледаните от тях граждански и търговски дела. При наказателните дела приключените са между 85% и 95%. Административните съдилища и Върховният административен съд са приключили съответно 75% и 83% от производствата“, посочи тя.

Министърът на правосъдието пък напомни, че постъпленията от дела непрекъснато се увеличават и ако през 2022 г. е имало 476 000 нови дела, то през 2024 г. те са били 524 000.

„Съдилищата не са аналог на заведение за бързо хранене, дали има нужда се подобри процесът – със сигурност“, каза Георги Георгиев. Той отчете реформата в заповедното производство, която определи и като такава на съдебната карта, тъй като изравнява натовареността на районните съдии. 

Традиционно депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев попита министъра и за проекта за Съдебна палата във Варна и дали орязването на разходите ще се отрази и на него. „При положение, че увеличаваме капиталовите разходи със 7,5 млн. евро (спрямо 2025 г. – бел. ред.), не може да се твърди, че режем точно проектирането на варненската палата. Ние увеличаваме капиталовите разходим, а как ще ги управлява решава ВСС“, каза Георги Георгиев. | БГНЕС