Земята е имала 420 дни в годината, а не 365. Това не означава, че орбитата на Земята е била по-дълга, а че дните са били по-къси, така че са се побирали повече дни в времето, необходимо на нашата планета да направи пълна обиколка около Слънцето, предаде Ай Еф Ел Сайънс. Въпреки това, годината е имала много други бройки дни в различни периоди, така че си заслужава да разгледаме защо е така, а също и защо числото 420 е това, което се споменава най-често.

Въртенето на Земята постепенно се забавя, макар и с кратки периоди – като в следващите два месеца – когато се ускорява, против тенденцията. Това означава, че дните стават по-дълги и в миналото е имало повече дни в годината. Към края на ерата на динозаврите е имало 372 дни в годината. Когато Земята се е образувала, вероятно се е въртяла достатъчно бързо, за да има поне 500 дни в годината, а може би и много повече.

Нямало е внезапни скокове, с 450 дни в една година и 400 в следващата, така че с течение на времето сме преминали през много числа. Защо тогава много статии се позовават на 420, а не на друго число? Надяваме се, че е защото това е 10 пъти на числото на смисъла на живота, а не поради друга причина.

Преди да обсъдим защо, нека разгледаме защо дните стават по-дълги.

Всичко за Луната
Планетите се въртят с много различни скорости. Юпитер прави едно пълно завъртане за 9,9 земни часа. Венера – за 243 земни дни (повече от нейната година). Тези скорости са резултат от ъгловия импулс на протопланетарния облак, от който са се образували. Доколкото ни е известно, повечето от тях не са променили скоростта си на въртене от момента на образуването си, макар че може да има изключения.

Земята обаче е забавила значително скоростта си, което според нас се дължи главно на Луната. Въпреки че не е най-големият спътник в Слънчевата система, Луната е необичайно голяма спрямо планетата си (особено след понижаването на статута на Плутон).

Това означава, че тя оказва значително географско влияние върху Земята, забавяйки я.

В системата Земя-Луна има постоянно количество ъглов импулс. Ако Луната се отдалечава от Земята, което всъщност се случва, тогава ъгловият импулс се увеличава, като се изчислява по формулата маса x скорост x разстояние от точката, около която се движи. Допълнителното разстояние компенсира загубата на скорост, така че Луната носи повече ъглов импулс, който трябва да е получила отнякъде. Единственият възможен източник е въртенето на Земята, което е трябвало да се забави.

Причината, поради която Луната се отдалечава, са приливите и отливите, както тези, които наблюдаваме в океаните, така и по-малките приливи и отливи, които Луната предизвиква в земната кора. Гравитацията на Луната привлича Земята към себе си, причинявайки издутина. Триенето обаче създава забавяне, което означава, че издутината е леко изместена от оста Земя-Луна. С изместената си ос, Луната упражнява въртящ момент върху издутината, която е създала, забавяйки Земята и отблъсквайки се.

Изгубените дни
Тъй като Луната е с Земята почти от самото ѝ образуване и през цялото това време я забавя, сме имали много дни с различна продължителност. Въпреки това, не е лесно да се изчисли колко дни са били в даден момент от историята на Земята. За поне половината от живота на Земята можем само да гадаем.

Някои изследователи са изчислили, че преди 1,4 милиарда години денят е бил около 18 часа, което означава, че годината е била 490 дни. Техните методи обаче предполагат, че процесите, удължаващи деня, са били относително постоянни.

По-нови изследвания оспорват това. Те твърдят, че преди 2 до 1 милиард години въртенето на Земята едва се е променило, което авторите приписват на влиянието на Слънцето, което ускорява въртенето на Земята чрез атмосферата, противодействайки на забавянето, причинено от Луната. Ако това е вярно, през този огромен период от време годината на Земята е била около 460 дни.

По-скоро коралите ни помогнаха. Подобно на дърветата, растежът на много корали съвпада със сезоните. Това оставя следи от различно оцветени сезони на растеж, подобно на годишните кръгове на дърветата, което ни позволява да определим възрастта им. В рамките на това обаче някои корали в плитки води записват също високите и ниските приливи и отливи, както и седиментите, на които са изложени.

През 1963 г. професор Джон Уелс от Корнелския университет публикува революционна статия за вкаменени корали от средата на девона, преди 380 милиона години, в която се съобщава за 400-дневна година, с отклонение от около седмица.

Други са последвали работата на Уелс и са установили, че през периода преди 444-419 милиона години (Силурски период) тази цифра е била между 400 и 420 дни. Това има смисъл: ако броят на дните е ставал по-дълъг колкото по-назад във времето, то около 40 милиона години преди оценката на Уелс трябва да е бил в този диапазон. Горната граница на тази оценка е била често цитирана в интернет.

Ако това е така, то преди силурийския период дните са били още по-дълги, но без много начини да ги измерим, не знаем колко по-дълги. Така че цифрата 420 се е наложила в популярния дебат като най-голямата, с която разполагаме, от най-далечното минало.

Не всички обаче са съгласни с това. През 2000 г. д-р Джордж Уилямс от Университета в Аделаида публикува статия, в която използва същата техника върху много по-стара проба от корали, за да получи цифрата 400 дни, 620 милиона години по-рано. Както отбелязва, това противоречи на работата на Уелс и още повече на цифрата 420 дни от около 200 милиона години по-късно, и той обяснява защо смята, че е прав, а те са грешни. Уилямс използва и някои различни техники, за да получи приблизителни оценки от 466 и 514 дни, 2450 милиона години. Както можете да си представите, с толкова различни оценки, не всички са убедени в заключенията му.

Тъй като квалифицирани учени достигат до противоречиви заключения, няма ясен и конкретен отговор и никой не може да се определи като прав. Всички (с изключение на привържениците на плоската Земя и младоземците) са съгласни, че дните са били по-къси, така че в даден момент в годината са били 420, а също и 400, 450 и вероятно 500. Кога точно е било това, ще оставим на други да решат. |БГНЕС