Войната в Персийския залив и новите ограничения върху китайския износ доведоха до рязък скок в цените на сярната киселина и породиха опасения за недостиг на химикал, от който светът зависи за производството на храни, метали, хартия, компютърни чипове и чиста вода, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Сярната киселина е най-използваният химикал на планетата. Тя се произвежда при топенето и рафинирането на цветни метали като мед и никел или чрез изгаряне на сяра – страничен продукт от преработката на нефт и газ.

Киселината е толкова силна, че може да прогори метален рафт в железария, където се продава в бутилки като мощен препарат за отпушване на канали. Истинското ѝ значение обаче е далеч по-нагоре по производствената верига, където тежката индустрия я използва за създаването на огромно разнообразие от продукти и материали.

Сярната киселина участва в производството на фосфатни торове, извличането на мед и други метали от руда, обработката на дървесна маса, почистването на стомана, щавенето на кожа и вулканизацията на каучук. Без нея не могат да функционират системите за пречистване на вода, както и производителите на батерии и полупроводници. Дори лимонената киселина в безалкохолните напитки и силициевият диоксид в пастата за зъби се произвеждат с нейна помощ.

Заради силно корозивните си свойства сярната киселина е трудна и скъпа за транспортиране, обяснява Кунал Синха, бивш ръководител на бизнеса със сярна киселина в минната компания „Гленкор“, а днес съосновател и главен изпълнителен директор на стартъпа за металообработка „Валор“.

По думите му компаниите обикновено не поддържат големи запаси, тъй като веществото изисква специални условия за съхранение и специализирани резервоари.

„Обикновено се разчита на доставки за няколко седмици, в най-добрия случай за месец. Всяко прекъсване на веригата на доставки – било то железопътна стачка или затваряне на Ормузкия проток – се превръща в сериозен проблем“, казва той.

Голяма част от световната сяра идва от петролните рафинерии и газовите инсталации в Персийския залив, а доставките през Ормузкия проток вече са сериозно затруднени.

Опасенията за пазара на торове и глобалната продоволствена сигурност накараха Китай – най-големия производител на сяра в света – този месец да ограничи износа, което допълнително повиши цените и изостри недостига, посочва Фреда Гордън от консултантската компания „Акюити Комодитис“, която следи пазара на сяра.

„Китайците са силно обезпокоени за продоволствената сигурност. Те искат да гарантират стабилни цени на торовете“, казва тя.

Според Сара Марлоу, ръководител на отдела за цени на торовете в „Аргъс“, най-силно засегнати от китайските ограничения вероятно ще бъдат Чили и Индонезия.

Цените на сярата в Индонезия вече растяха, когато САЩ и Израел започнаха бомбардировки срещу Иран в края на февруари, а оттогава са се увеличили с над 80%, сочат данни на „Аргъс“. Ръководители от металургичния сектор твърдят, че местните производители на никел, които разчитат основно на доставки от Близкия изток, вече ограничават производството на метала, използван в батериите за електромобили и неръждаемата стомана.

В Чили, най-големия производител на мед в света, цените на сярната киселина са се удвоили от началото на бойните действия. Страната внася повече сярна киселина от всяка друга държава и я използва за извличане на мед от огромни рудни находища.

Скок се наблюдава и при ключовите износни цени в Близкия изток и Китай. Анализатори и представители на индустрията вече отправят предупреждения към Уолстрийт и Вашингтон.

„Стига се до критичен момент, в който запасите се изчерпват, а производството на стратегически минерали и селскостопански продукти като фосфати започва да се забавя“, предупреждава Крейг Йоргенсън, главен изпълнителен директор на браншовата организация „Сълфър Инститют“.

САЩ засега остават сравнително защитени. Значителна част от вътрешното търсене, което не се покрива от американските рафинерии и металургични предприятия, се компенсира с доставки от Мексико и Канада, където през периоди на ниски цени са натрупани огромни запаси от сяра край нефтените пясъци в Алберта.

Въпреки това глобалният недостиг може да удари американската икономика, особено ако световното производство на мед спадне и цените надминат сегашните рекордни равнища.

Най-големите центрове за данни се нуждаят от десетки хиляди тонове мед за кабели, токопроводи, платки, трансформатори и други електрически компоненти. Жилищата също са пълни с медни тръби и кабели. Още преди бума на електромобилите средният американски автомобил съдържаше над километър медни проводници.

За някои компании обаче скъпата сяра носи огромни печалби.

Рафинериите по крайбрежието на Мексиканския залив в САЩ, които преработват тежък суров петрол с високо съдържание на сяра от Канада и Венецуела, вече печелят не само от бензина, дизела и самолетното гориво, но и от страничния продукт сяра, който е в огромно търсене.

Минният магнат Робърт Фридланд и неговата компания „Айвънхоу Майнс“ наскоро откриха най-големия медодобивен завод в Африка в Демократична република Конго – водещ производител на мед, който разчита на доставки на киселина от Близкия изток.

В сряда Фридланд заяви при представянето на тримесечните резултати на компанията, че заводът „Камоа-Какула“ генерира около 1 милион долара дневно от продажби на сярна киселина на фона на скока в цените.

„Изграждането на ефективен завод, който произвежда повече киселина, струва по-скъпо. Сега вече получаваме възвращаемостта“, казва Фридланд. | БГНЕС